Имало е множество дискусии относно израза “всички народи”. Какви народи? Само християни ли са те, или и езичници, и юдеи? Ориген добавя към това и други различия: “Не е достатъчно ясно дали думата “всички” означава – от всички поколения (ab omnibus generationibus), или само тези, които ще останат до деня на Страшния Съд, или само тези, които са повярвали в Бога чрез Христос, и дали те са всички, или само някои. На някои обаче им се струва, че това е...
Имало е множество дискусии относно израза “всички народи”. Какви народи? Само християни ли са те, или и езичници, и юдеи? Ориген добавя към това и други различия: “Не е достатъчно ясно дали думата “всички” означава – от всички поколения (ab omnibus generationibus), или само тези, които ще останат до деня на Страшния Съд, или само тези, които са повярвали в Бога чрез Христос, и дали те са всички, или само някои. На някои обаче им се струва, че това е казано за отделянето на онези, които са повярвали”. Тези думи наистина не са достатъчно ясни. Евтимий Зигабен е поддържал тезата, че тук се говори само за християни (περὶ τῶν χριστιανῶν δὲ μόνον ὁ λόγος ἐνταῦθα).
Но ако става дума само за християни, както би могло да се заключи от последвалия разговор на Царя с подсъдимите, показващ, че всички те познават Христос, възниква въпросът: ще бъдат ли съдени други народи освен християнските, или не? Ако няма да бъдат, от това следва, че последният съд няма да бъде всеобщ. С оглед на това някои правят отстъпка и казват, че съдът ще бъде всеобщ, всички хора без изключение ще бъдат призовани на него, християните ще бъдат съдени въз основа на принципите на “милосърдие и човечност”, посочени в самата реч, а всички останали – или въз основа на естественото право, или на кодексите на нравствения закон, които са съществували сред тях.
В полза на това мнение е изразът πάντα τὰ ἔθνη – всички народи, и това мнение, с една или друга промяна, е общоприето от най-новите екзегети. Срещу него обаче може да се възрази, че Христос е казал на учениците Си, че те няма да бъдат съдени, а ще съдят заедно с Него дванадесетте израилеви племена (Мат. 19:28). От друга страна, няма никакво съмнение в автентичността на следните думи, изречени от Самия Спасител: “Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има вечен живот; и на съд не идва, но е преминал от смърт в живот” (Йоан 5:24). Тези думи са много ясни, съдът няма да бъде всеобщ, някои хора ще бъдат избавени от него.
Така че това първо и важно ограничение ще трябва да съществува при Страшния съд. За да изясним всичко това, което привидно си противоречи, не трябва да си представяме Страшния съд като обикновен съд, в който делото се разследва и разглежда от невежи съдии, които от съдебното следствие заимстват материали за своето решение. Небесният Съдия не е като земните съдии, Той е всезнаещ и предварително знае тайните на човешкото сърце и няма нужда да разпитва и да задава въпроси, както правят обикновените съдии. Това тълкуване опростява въпроса. Трябва да се откъснем от всякаква представа за нашите човешки съдилища и тогава ще осъзнаем, че цялото пророчество се състои от образи и символи, насочени към основната практическа цел – да подтикнат хората към дела на милосърдие и любов.
Така притчата за девиците насърчава бдителността, притчата за талантите – активността, а пророчеството за Страшния съд – делата на милосърдие и любов. От гореизложеното може да се направи само един извод: всички хора ще бъдат съдени, но моментите на съда ще бъдат продължителни; някои ще преминат във вечния живот преди последния съд. Всички изрази в пророчеството са образни.
Голяма трудност за тълкуването се явява обстоятелството, че πάντα τὰ ἔθνη (всички народи) е от среден род, а по-нататъшното “тях” (в руския превод “едни от други” – αὐτοὺς ἀπ´ ἀλλήλων) е местоимение от мъжки род. Това невъзможно и необичайно за гръцкия език съчетание на местоимение от мъжки род със съществително от среден род е накарало някои екзегети дори да предположат, че тук две напълно различни речи са заимствани от два различни източника и механично (дори без съгласуване) са обединени в една реч. “Затова въведението е неподходящо за по-нататъшна реч, между συνναχθήσονται πάντα τὰ ἔθνη и καὶ αφοριεῖ αὐτούς не е възможно никакво обединение и затова тук се открива сближаване на първоначално несвързани части, което не може да се обясни със категоричност.”
Проблемът тук е донякъде преувеличен. Подобни конструкции ad sensum, както показва Блас, се срещат и на други места в Новия Завет (Blass, Gram., S. 162 ff.). Например, в Деян. 8:5: Φίλιππος δὲ κατελθὼν εἰς [τὴν] πόλιν τῆς Σαμαρείας ἐκήρυσσεν αὐτοὲς τόν Χριστόν; Гал. 4:19: τεκνία μου, οὕς; Йоан 6:9: παιδάριον, ὅ; Фл. 2:15: γενεᾶς σκολιᾶς, ἐν οἷς и др. Отделянето се сравнява с действието на пастира, който отделя овцете от козите (ἐρίφων е от мъжки род). Защо овцете, които представляват праведните, ще бъдат поставени от дясната страна, не се нуждае от обяснение, защото образът на овцете е толкова често срещан в Новия Завет, че отговорът не представлява трудност.
Но защо за обозночаване на стоящите от ляво са избрани даже не козите, а именно козлите, не е лесно да се обясни. Йероним казва: “Той не говори за козите, които могат да имат потомство”, а “за козлите, животно похотливо и бодливо” et fervens semper ad coitum. Други твърдят, че козлите са били “малко ценени” (срв. Лука 15:29) и затова в стих 33 е използвано дори презрителното умалително τὰ ἐρίφια. Всички тези обяснения ни се струват малко вероятни.
По-добре е примерът да бъде обяснен с помощта на естествени образи. Всички народи, които се явяват на съда, са стадо, което не е хомогенно, а е съставено от различни елементи. Ако Христос беше казал, че пастирът ще отдели вълците от овцете, подобно изразяване щеше да е неестествено. Но козлите и овцете постоянно пасат заедно в източните стада. Един пътешественик разказва, че когато пътувал между Йопия и Йерусалим, видял на едно място голямо смесено стадо от овце и кози. Козите били съвършено черни, а овцете се отличавали с красивата си белота и по този начин, дори на значително разстояние, разликата между двата класа животни била добре видима.
Разделянето на овцете от козите е обичайно във всички страни, където тези животни пасат на многобройни пасища. Козлите, разбира се, не служат в тази притчова реч за характеристика на хората от лявата страна; тези животни са използвани от Христос, за да покаже различието на хората, на черни и бели, т.е. на зли и добри.
Някои намират връзка на този стих с Йезекиил 34:17, но Цан я смята за “много съмнителна”.
Проф. А. П. Лопухин
Имало е множество дискусии относно израза “всички народи”. Какви народи? Само християни ли са те, или и езичници, и юдеи? Ориген добавя към това и други различия: “Не е достатъчно ясно дали думата “всички” означава – от всички поколения (ab omnibus generationibus), или само тези, които ще останат до деня на Страшния Съд, или само тези, които са повярвали в Бога чрез Христос, и дали те са всички, или само някои. На някои обаче им се струва, че това е казано за отделянето на онези, които са повярвали”. Тези думи наистина не са достатъчно ясни. Евтимий Зигабен е поддържал тезата, че тук се говори само за християни (περὶ τῶν χριστιανῶν δὲ μόνον ὁ λόγος ἐνταῦθα).
Но ако става дума само за християни, както би могло да се заключи от последвалия разговор на Царя с подсъдимите, показващ, че всички те познават Христос, възниква въпросът: ще бъдат ли съдени други народи освен християнските, или не? Ако няма да бъдат, от това следва, че последният съд няма да бъде всеобщ. С оглед на това някои правят отстъпка и казват, че съдът ще бъде всеобщ, всички хора без изключение ще бъдат призовани на него, християните ще бъдат съдени въз основа на принципите на “милосърдие и човечност”, посочени в самата реч, а всички останали – или въз основа на естественото право, или на кодексите на нравствения закон, които са съществували сред тях.
В полза на това мнение е изразът πάντα τὰ ἔθνη – всички народи, и това мнение, с една или друга промяна, е общоприето от най-новите екзегети. Срещу него обаче може да се възрази, че Христос е казал на учениците Си, че те няма да бъдат съдени, а ще съдят заедно с Него дванадесетте израилеви племена (Мат. 19:28). От друга страна, няма никакво съмнение в автентичността на следните думи, изречени от Самия Спасител: “Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има вечен живот; и на съд не идва, но е преминал от смърт в живот” (Йоан 5:24). Тези думи са много ясни, съдът няма да бъде всеобщ, някои хора ще бъдат избавени от него.
Така че това първо и важно ограничение ще трябва да съществува при Страшния съд. За да изясним всичко това, което привидно си противоречи, не трябва да си представяме Страшния съд като обикновен съд, в който делото се разследва и разглежда от невежи съдии, които от съдебното следствие заимстват материали за своето решение. Небесният Съдия не е като земните съдии, Той е всезнаещ и предварително знае тайните на човешкото сърце и няма нужда да разпитва и да задава въпроси, както правят обикновените съдии. Това тълкуване опростява въпроса. Трябва да се откъснем от всякаква представа за нашите човешки съдилища и тогава ще осъзнаем, че цялото пророчество се състои от образи и символи, насочени към основната практическа цел – да подтикнат хората към дела на милосърдие и любов.
Така притчата за девиците насърчава бдителността, притчата за талантите – активността, а пророчеството за Страшния съд – делата на милосърдие и любов. От гореизложеното може да се направи само един извод: всички хора ще бъдат съдени, но моментите на съда ще бъдат продължителни; някои ще преминат във вечния живот преди последния съд. Всички изрази в пророчеството са образни.
Голяма трудност за тълкуването се явява обстоятелството, че πάντα τὰ ἔθνη (всички народи) е от среден род, а по-нататъшното “тях” (в руския превод “едни от други” – αὐτοὺς ἀπ´ ἀλλήλων) е местоимение от мъжки род. Това невъзможно и необичайно за гръцкия език съчетание на местоимение от мъжки род със съществително от среден род е накарало някои екзегети дори да предположат, че тук две напълно различни речи са заимствани от два различни източника и механично (дори без съгласуване) са обединени в една реч. “Затова въведението е неподходящо за по-нататъшна реч, между συνναχθήσονται πάντα τὰ ἔθνη и καὶ αφοριεῖ αὐτούς не е възможно никакво обединение и затова тук се открива сближаване на първоначално несвързани части, което не може да се обясни със категоричност.”
Проблемът тук е донякъде преувеличен. Подобни конструкции ad sensum, както показва Блас, се срещат и на други места в Новия Завет (Blass, Gram., S. 162 ff.). Например, в Деян. 8:5: Φίλιππος δὲ κατελθὼν εἰς [τὴν] πόλιν τῆς Σαμαρείας ἐκήρυσσεν αὐτοὲς τόν Χριστόν; Гал. 4:19: τεκνία μου, οὕς; Йоан 6:9: παιδάριον, ὅ; Фл. 2:15: γενεᾶς σκολιᾶς, ἐν οἷς и др. Отделянето се сравнява с действието на пастира, който отделя овцете от козите (ἐρίφων е от мъжки род). Защо овцете, които представляват праведните, ще бъдат поставени от дясната страна, не се нуждае от обяснение, защото образът на овцете е толкова често срещан в Новия Завет, че отговорът не представлява трудност.
Но защо за обозночаване на стоящите от ляво са избрани даже не козите, а именно козлите, не е лесно да се обясни. Йероним казва: “Той не говори за козите, които могат да имат потомство”, а “за козлите, животно похотливо и бодливо” et fervens semper ad coitum. Други твърдят, че козлите са били “малко ценени” (срв. Лука 15:29) и затова в стих 33 е използвано дори презрителното умалително τὰ ἐρίφια. Всички тези обяснения ни се струват малко вероятни.
По-добре е примерът да бъде обяснен с помощта на естествени образи. Всички народи, които се явяват на съда, са стадо, което не е хомогенно, а е съставено от различни елементи. Ако Христос беше казал, че пастирът ще отдели вълците от овцете, подобно изразяване щеше да е неестествено. Но козлите и овцете постоянно пасат заедно в източните стада. Един пътешественик разказва, че когато пътувал между Йопия и Йерусалим, видял на едно място голямо смесено стадо от овце и кози. Козите били съвършено черни, а овцете се отличавали с красивата си белота и по този начин, дори на значително разстояние, разликата между двата класа животни била добре видима.
Разделянето на овцете от козите е обичайно във всички страни, където тези животни пасат на многобройни пасища. Козлите, разбира се, не служат в тази притчова реч за характеристика на хората от лявата страна; тези животни са използвани от Христос, за да покаже различието на хората, на черни и бели, т.е. на зли и добри.
Някои намират връзка на този стих с Йезекиил 34:17, но Цан я смята за “много съмнителна”.