От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 14

Желаейки да ни разкрие неочакваността на Неговото Второ Пришествие, нашият Господ и Спасител Иисус Христос ни наставлява с тази премъдра притча. След като първо каза: “Бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Човечески,” веднага добави и тези думи: “Както един човек, който се отдалечава от дома си, така и Господ, когато напусна този свят телесно за небесата, извика слугите Си и им възложи [извършването] на небесните и свещени тайнства.”

Слугите са Божиите апостоли и всичките им наследници, ръководителите в тайнствата на Църквата, тоест архиереи, свещеници и дякони, на които е възложено служението на словото. Те получиха и духовни дарове, някои по-големи, други по-малки, защото даровете се разделят и различават помежду си.

Притчата за талантите

На руски език “Той ще постъпи” е подчертано. Тези думи не се съдържат в оригинала. Буквално на гръцки език стои: “защото, както човек, който си отива от народа си, повика своите роби и им предаде имуществото си”. Оттук виждаме, че тук има едно подчинено изречение, което започва с “както” (ὥσπερ), и няма главно изречение. В нашия славянски език тази гръцка форма е предадена съвсем точно (без главното изречение): “както един човек, тръгвайки си, повика слугите си и им даде имота си” и т.н. В много стари и нови преводи също няма главно изречение. Така във Вулгата: sicut enim homo peregre proficiens vocavit servos suoset tradidit illis bona sua. В английския превод (Authentic version) е направена такава добавка: For the kingdom of heavens as a man travelling into a far country who called his own servants, etc. (Защото небесното царство е като човек, който пътува в далечна страна и извика своите слуги и т.н.). (Защото небесното царство прилича на човек, пътуващ в далечна страна, който повика собствените си слуги и т.н.). В този превод има главно изречение и приложно изречение, но главното изречение не е същото като в руския превод. 

От казаното дотук можем да видим колко трудно е да се предаде точно стих 14 на руски език. Какъв е този словоред? Нарича се с една находчива дума – “анантаподотон”, която не се среща в речниците и която не е описана във всички граматики, и означава: “непроизнасяне; липса на съответствие с предишната реч”. Такива изрази се срещат и на други места в Новия Завет (Марк.13:34); те се наричат още елипсис (съкращение) или апосиопезис (“премълчаване”) и се използват за краткост на изказа. Същите изрази са били в употреба в еврейския Мидраш (Мерка).

Частицата γάρ (“за”) свързва речта от 14-и стих с предходната, но нейното значение тук не е лесно обяснимо. По всяка вероятност връзката е следната: вие не знаете нито деня, нито часа и приличате не само на девиците, за които се говори в предходната притча, но и на робите, на които един човек е разделил имуществото си. Защото (γάρ), когато отиваше в далечна страна, той повика и т.н. Разликата между притчата за талантите и притчата за десетте девици е в това, че втората изобразява “личното състояние” на членовете на Христовото Царство, докато първата посочва тяхната лична дейност. Св. Йоан Златоуст сравнява притчите за девиците и за талантите с притчата за верния и лошия слуга (Мат. 24:40-51). “Тези притчи са подобни на предишната притча за неверния слуга, който пропилял имуществото на господаря си”. Под думите “имота си” тук не се разбира недвижимо имущество, а само пари. От факта, че господарят по-нататък казва: “Ще те поставя над много неща” (стихове 21 и 23), можем да заключим, че той не е бил беден и, отивайки в далечна страна, е поверил на слугите си само част от имуществото си.

В Лука (Лука 19:12 – 27) подобна притча е разказана по-рано във времето и в друга връзка – притчата за десетте мини. Въпросът дали притчата за мините е идентична с притчата за талантите е труден. Някои ги смятат за две различни притчи поради някои различия. На първо място посочват преди всичко разликата във времето и мястото. Притчата на Лука е изречена преди Господ да влезе в Йерусалим и е адресирана до народа и учениците. Предполага се, че нейната историческа основа са добре известните обстоятелства при възкачването на Архелай на престола, когато той е трябвало да отиде в Рим и да моли там за наследяването на престола (Schürer, Geschichte, I, S. 442). Притчата в Матей е част от последната есхатологична реч на Христос; в тази притча няма алюзия за “човек от благороден род”, когото “гражданите ненавиждали”. Тя е била изречена в тесния кръг на учениците.

Но, от друга страна, много близкото сходство на изразите на двете притчи (макар и не буквално), особено в сравнение с Мат. 25:20 – 29; Лука 19:16 – 26, не ни позволява да отхвърлим идеята, че двете притчи са само варианти на една и съща притча. Идентичността на двете притчи се признава от много сериозни учени. В същото време редакцията на Матей, като “по-еднородна и компактна”, се признава за оригинална, докато за Лука се казва, че съчетава с притчата за талантите друга притча – тази за възмутените граждани. Сега, разбира се, е много трудно да се реши как е било в действителност. С оглед на преобладаващо различните изрази е по-вероятно двете отделни притчи да са били изречени по различни поводи, при различни обстоятелства и по различно време. Трябва да спрем дотук, тъй като нямаме достатъчно материал за по-нататъшна преценка. При Марк (Марк 13:34-35) откриваме само лек намек за обстоятелствата, изложени в притчите на Матей и Лука.