и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;
От Матея свето Евангелие – глава 25 – стих 14
Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
Проф. А. П. Лопухин
Този образ е заимстван от едно добре известно на евреите събитие, случило се неотдавна, когато Архелай заминал за Рим след смъртта на баща си Ирод Велики, за да получи от императора царско достойнство за себе си (Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVII, 11, 1, 1.) Преди да отпътува, той раздал на робите си по една мина сребро, за да могат да я използват преди завръщането му. Въпреки съпротивата на много граждани той получил царското достойнство, а след завръщането си отдал дължимото както на враговете си, така и на робите си според тяхната лоялност и заслуги.
Някои тълкуватели правят сравнението, че така и Христос, преди да получи славното царство, ще трябва да отиде в “далечна страна” – на небето, при Своя Отец, и след това да се яви на земята в Своята слава. Впрочем няма нужда да правим подобно сравнение, защото основната мисъл в притчата не е тази, а за осъждането на лукавите слуги (стихове 26 – 27).