И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
В края Христос говори вече не като Жених, а като Съдия. Последните думи: “когато ще дойде Човешкият Син”, не се съдържат в някои кодекси и е възможно да са били добавени към оригиналния текст. (Sinaiticus, BL 33 C, Коптско-саидски, Сиро-синайски кодекси и текстът на Йероним завършват стиха с думата “часа”). Но въпреки че тази добавка не е автентична, тя може да послужи за тълкуване на думите “ни деня, ни часа”.
Стих 13 обяснява цялата същност на притчата за десетте девици. В нея не се говори за това, че хората трябва да притежават различни добродетели, като милостиня, благотворителност и т.н.
Притчата дава повод за известния спор между протестанти и католици за това дали маслото в лампите трябва да се разбира като вяра или добри дела. Протестантите, разбира се, разбирали само вярата, докато католиците – добрите дела. Но, строго погледнато, тук не се казва нито едното, нито другото.Д ори се е смятало, че се говори за Светия Дух. Но всички подобни тълкувания не касаят същността на притчата. Изглежда, че тази притча представлява само “илюстрация на последната част от Христовата реч” (Мат. 24:44 – 51).
Притчата за десетте девици може да се обобщи по следния начин: бъдете лично готови, бъдете готови по всяко време, бъдете готови да отидете направо при Христос. Към това нека добавим, че както притчата за десетте девици, така и следващата я притча в исторически план са оказали огромно влияние върху християнския живот. В никоя друга религия не откриваме нещо подобно. Във всички останали религии, ако мога така да се изразя, постоянно се забелязва липсата на подбудители или подбуждащи средства към активност, напредък и усъвършенстване. От това следва, че във всички други религии, с изключение на християнската, се наблюдава постоянен застой, ленност и вялост. В противовес на тези недостатъци на народния живот Христос подтиква християните към постоянно бодърстване, а то е един от най-силните двигатели на всякакъв напредък и усъвършенстване.
В масата на човечеството е хвърлен квас. Тук се събужда неудържимо и постоянно движение напред, което не спира и не се задържа в никоя мъртва точка. Поканата за постоянна будност се противопоставя на всеки застой и реакция. Но може да се запитаме: откъде идва такава сила? Какъв е нейният източник? Отговорът на Самия Христос на тези въпроси може да изглежда малко странен. Бъдете будни, не спете, бъдете дейни и разумни, не изпадайте в леност….. защото не знаете нито деня, нито часа….. Така мотивът за бодърстване е постоянното очакване на идването на Човешкия Син, въпреки че никой не знае точното време на това идване. Какъв удивителен мотив! Кой би могъл да го изтъкне, ако не истинският Месия, Който каза: “Бдете, чакайте Ме непрестанно, защото не знаете” кога ще дойда. Само големият авторитет и достойнство на явилия се на земята Месия можеха да дадат сила на тези думи. Други биха могли само да кажат: “Бъдете будни, докато дойда, и аз ще дойда в този и този час. Не заспивайте, докато дойда, и тогава можете да си отдъхнете спокойно. Това казват господарите на своите слуги. Но Месията говори различно.
От Марка свето Евангелие – глава 13 – стих 33
Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 16 – стих 13
Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 36
А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
От Матея свето Евангелие – глава 24 – стих 44
Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Виждаш ли колко често Христос прибавя тези думи, като показва, че незнанието на смъртния час е полезно за нас?
Къде са сега тези, които водях нехаен живот и ни отговарят, че при смъртта си ще оставят всичко на бедните? Нека те чуят тези думи и да се изправят. Защото мнозина са били грабвани от внезапна смърт, не са можели да извършат това в определеното от тях време и не са успявали да съобщят своята воля на роднините.
И тъй, в тази притча се говори за паричната милостиня, а в следващата се говори против тези, които не искат да помогнат на ближните нито с пари, нито с думи, нито с покровителство, нито с друго нещо, а всичко скриват.