От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 35

Нека запитаме кой е бил този Захария, син на Варахия, тъй като такова име се среща многократно. А за да не го объркаме с някой друг, в Евангелието се казва: „когото убихте между храма и жертвеника“. Съществуват различни мнения относно този човек, и всяко от тях трябва да бъде взето предвид. Някои твърдят, че Захария, син на Варахия, е единадесетият от дванадесетте малки пророци. Но макар бащите им да носят едно и също име, те не могат да бъдат едно и също лице, защото за пророк Захария никъде не се казва, че е бил убит между храма и жертвеника, а особено и затова, че по негово време храмът вече е бил разрушен. Други пък смятат, че става дума за Захария, бащата на Йоан Кръстител, който бил убит заради проповедта си за идването на Спасителя, за когото узнал насън. Но тъй като тази версия няма потвърждение в Писанието, тя може да бъде опровергана също толкова лесно, колкото и приета. Трети считат, че това е онзи Захария, който бил убит между храма и жертвеника от цар Йоас, както е описано в Книгата Паралипоменон. Но този Захария бил син на свещеника Йодай, а не син на Варахия, както пише в Писанието: „И не си спомни цар Йоас за добродеянието, което му бе сторил Йодай, баща му, и уби сина му“ (2 Парал. 24:22).

Коментари върху Евангелието от Матей

При разглеждането на този стих първият въпрос е защо съвременните на Христос книжници, фарисеи и еврейски народ са били виновни, че върху тях трябва да падне цялата праведна кръв от кръвта на Авел до кръвта на Захария. Каин бил виновен за убийството на Авел, а не те. Защо според думите на Христос те трябвало да бъдат държани отговорни за това?

Защото в живота на отделните хора, обществата и дори народите има съсредоточаване както на доброто, така и на злото. Убийството на Авел е израз на злобата на Каин, но тази злоба се е развила и е достигнала изключителна сила при фарисеите и книжниците по времето на Христос. Оттук идва и разпространеният библейски възглед, че потомците се наказват за греховете на бащите си – грехове, за които потомците всъщност са невинни. Книжниците и фарисеите по времето на Христос са били толкова покварени, толкова лоши, че е трябвало да бъдат държани отговорни за предишните престъпления, защото са били способни и готови да извършат не само тях, но и много по-големи.

Историята за убийството на Авел от Каин е добре известна и не е необходимо да се повтаря. Това е първото убийство на човешко същество, извършено в света. Би могло да се очаква, че след това Христос ще посочи последното убийство, желаейки да отбележи накратко всички междинни убийства, от началото до края. Той обаче посочва убийството на Захария, Варахиевия син. Кой Захарий се има предвид тук? Йероним приема, че споменатият в Евангелието на Матей Захария е този, който е убит от Йоас, юдейския цар, между храма и олтара (inter templum et altare).

Но трябва да се отбележи, казва Йероним, че този Захария не е бил син на Варахия, а на свещеника Йодай. In Evangelio quo utuntur Nazareni, pro filio Barachiae, filium Joiadae reperimus scriptum (в Евангелието, използвано от назаряните, откриваме, че вместо “син на Варахия” се казва “син на Йодай”). Най-новите тълкуватели споделят мнението на Йероним и считат, че това е Захария, който е убит от Йоас (2 Пар. 24:20). Името на баща му Варахия се обяснява с факта, че баща му е можел да има две имена – Варахия и Йодай.