От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 16

Под „златото на храма“ Христос разбира златните предмети, които се поставят в храма за Божия слава – било златните херувими, било златният съд с манна, които юдеите ценели повече от самия храм. Затова Господ ги упреква, че не обръщат внимание на клетвите, които хората изричат, и че дори поощряват безотговорно отношение, казвайки: „Клетвата в храма не е важна.“ Те допускали хората да се кълнат лъжливо в Божия дом, сякаш това няма значение.

Така, както златото добива стойност от храма, който го освещава, и небето – от Бога, Който го изпълва, по същия начин и всичко в Стария Завет има смисъл само чрез Христос.

Фрагменти

Иисус порицава почитането на човешки правила и пренебрежението към традицията на пророците, защото в това безумие хората търсели слава за себе си, докато отхвърялли онова, което заслужавало наистина почит. Защото Той Сам даде закона, но законът не съдържаше самата праведност, а само помагаше за нея. Украшенията на храма и олтара не бяха обекти на първично поклонение, а само указваха образа на бъдещото истинско почитание. Злато, сребро, бронз, мед, перли, кристал – всеки от тези материали има свое значение според природата си.

Затова Иисус упреква юдеите, че се покланят на златото на храма и на даровете върху жертвеника, вместо да отдадат по-голяма почит на самия храм и на жертвеника, защото златото и даровете са само символи на бъдещето.

С идването на Христос става безсмислено да се вярва само в закона, защото не в закона е Христос, а в Христос се освещава самият закон, върху който Той изгражда Своя престол. Този, който търси религиозност, трябва да я приеме от Този, Който седи на този трон. Затова безумни и слепи са хората, които почитат осветеното, а пропускат покрай себе си незабелязано самата святост.

Коментари върху Матей

Посочва се още една характеристика на фарисейството, която няма особено тясна външна връзка с останалите характеристики. Не е трудно да се забележи, че изобличенията се засилват все повече и повече до стих 33, където е сякаш заключението на всички предишни характеристики и най-силното изобличение.

„Които казвате“ (οἱ λέγοντες) показва, че фарисеите обикновено или даже постоянно са учили по този начин. Хората, които са изгубили духа и смисъла на религията, винаги се впускат в дреболии и разсъждават по такива теми, които са без значение, и постоянно допускат логически и всякакви други грешки, въртейки се в тясната и затворена област на празните разсъждения.

Може да се водят дълги и сериозни дискусии за клетвата в храма или в златото на храма. Но Христос изобличава цялата им празнота, като спори ad hoc за конкретния случай, за който става дума, и без да обяснява висшия принцип, който би бил напълно непонятен както за книжниците и фарисеите, така и за учениците и народа. От гледна точка на последните клетвата като цяло е осъдителна, а клетвата нито в храма, нито в златото на храма би трябвало да е допустима. Но ако оставим настрана този висш принцип и разсъждаваме, оставайки единствено в сферата на фарисейското мислене, дори тогава учението на фарисеите е не само погрешно, но и смешно. Това е обяснено в следващия стих.

С думата “задължава се” е преведена гръцката ὀφείλει. Преводът е неточен, защото оригиналът не изразява мисълта за вина. В славянската Библия е по-точно: “е длъжен”, т.е. длъжен е да изпълни клетвата си (във Вулгата – debet).