А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
Какво точно казва Той? “Не се наричайте учители.” И след това посочва и причината: “Защото един е вашият Учител, Христос, а всички вие сте братя;” и един не превъзхожда другия, понеже никой не притежава нищо свое.
Затова и апостол Павел казва: “Кой е Павел? Кой е Аполос? Кой е Кифа? Те са само служители” (1 Кор. 3:5). Той не казва „учители“.
И още: “И никого на земята не наричайте свой отец.” Това не значи, че изобщо не трябва да наричаме никого баща, а че трябва да знаем Кого всъщност трябва да наричаме Отец. Както учителят не е учител в истинския смисъл без Бога, така и бащата не е истински баща сам по себе си. Само Бог е причината за всичко – и за учителите, и за бащите.
Досега, когато изобличаваше пороците на фарисеите, Спасителят се обръщаше само към тях, защото тези пороци не били толкова тежки и важни, и не било нужно да предупреждава учениците Си за тях. Но когато стигнал до корена на всички злини – честолюбието и стремежа към учителските престоли – тогава Спасителят, разкривайки този порок, го изобличава с цялата строгост, възстава против него с цялата си ревност и сила, и вече се обръща и към Своите ученици.
Беседи върху Евангелието от Матей
“Недейте се нарича” – не се наричайте сами и не приемайте такава титла от другите. Думата “рави” тук е променена във втория случай на “учител”. Това не е изразено в руския и славянския превод, където ῥαββί и διδάσκαλος се превеждат по един и същи начин: “учител”. Но във Вулгата е точно: vos autem nolite vocare rabbï unus est enim magister vester. По този начин Христос не казва: “вие няма да се наричате равини, ние имаме един равин”, а говорейки за Себе Си, заменя “равин” с “учител”. Думата “равин” започнала да се свързва с “ненавистни асоциации” и започнала да обозначава хора, склонни към “словоблудство, самодоволност и догматизъм”, така че Спасителят оставя това звание с известно недоволство и по-скромно нарича Себе Си учител (διδάσκαλος). Изразът ὁ διδάσκαλος показва, че Христос тук говори за Себе Си.
В руския, славянския превод и като цяло в recepta (но не и във Вулгата) след “един е вашият учител” се добавя и “Христос”. Последното е много слабо доказано и затова обикновено се пропуска, макар че това вмъкване показва към кого се отнася древният израз ὁ διδάσκαλος. Добавката е направена по модела на стих 10. Алфорд смята, че под ὁ διδάσκαλος не се разбира Христос, а Светият Дух, въз основа на Йоан 14:26; Йер.31:33-34; Йезек.36:26-27. По този повод може да се каже, че Спасителят също нарича Себе Си учител (Мат. 26:18; Йоан 13:13-14 и др.). Добавката Χριστός, направена по смисъл, е правилна. Това се доказва и от факта, че по-нататъшните думи: “но вие сте братя” могат да се обяснят по-добре с отношението на учениците към Христос, отколкото към Светия Дух. Във всеки случай, ако Спасителят беше говорил тук за Светия Дух, то тук щеше да има премълчаване, което щеше да направи речта Му съвсем неразбираема за учениците. Изразът “но вие сте братя” изглежда по-подходящ за края на стих 9: “вие имате един Отец, Който е на небесата”; а “всички вие сте братя”.
Но за такъв пренос, който се среща само в един унциален кодекс U (от IX или X в.) и в повече от тридесет курсиви, няма достатъчно основание. Промяната на ὁ διδάσκαλος в καθηγητής, както е в стих 10, и която се среща в много ръкописи, не е доказана еднозначно.
При разглеждането на този стих много коментатори предлагат следния въпрос: ако Христос е забранил на учениците си да се наричат учители (равини), редно ли е да се търсят така наречените степени доктор, магистър и други подобни? Йероним се пита защо в разрез с тази заповед апостол Павел нарича себе си “учител на езичниците” (1 Тим. 2:7; 2 Тим. 1:11; цитатите на Йероним – 2 Кор. 5; Кол. 1, очевидно са неверни). Или как става така, че в народната реч, главно в палестинските и египетските манастири, монасите се наричат взаимно отци?
Това, отговаря Йероним, се решава по следния начин: едно е да бъдеш отец или учител по природа, а друго – по”снизхождение” (indulgentia). Ако наричаме един човек отец, ние му оказваме почит, съответстваща на възрастта му, а не го смятаме за виновник за собствения ни живот. Корнелий Лапид разсъждава: “Допустимо е да се търси степента доктор като свидетелство за знания, за да може чрез това свидетелство човек да придобие властта да учи и проповядва на хората и така да принесе по-големи плодове чрез учението и проповедта.” Ето защо Тридентският събор (Sessio 24, cap. 12) разпорежда “всички почетни длъжности и поне половината от каноничните длъжности в катедралните църкви и важните колегии да се заемат от магистри и доктори или дори от лиценциати по богословие или канонично право”. Затова Христос не казва: “не бъдете”, а: “не се наричайте учители”. “Христос, следователно, забранява не gradum doctoratus, а гордостта и самомнението, че си получил тази степен, високомерието и гордостта, когато човекът, получил степента доктор, се смята за по-висш от другите, ходи надут и презира другите, сякаш има знание и учение от себе си, а не от Христос, както правеха книжниците”.
Въз основа на думите на Христос Барнс (Barnes) възразява срещу титлата doctor divinitatis, тъй като Христос е забранил това прозвище. Но, казва Морисън, Барнс не е обърнал внимание на факта, че титлата “учител по богословие” е скромна по своето значение, както и на факта, че ако тя наистина е заслужена, не се вижда причина, поради която хората не бива да я допускат и използват.
Факт е, че в древността евреите не са имали научни степени. “Рави”, “равин” и други подобни са продукт на равинизма и фарисейството. В първоначалната християнска църква не е имало кандидати, магистри и доктори; подобни титли са били напълно чужди на първоначалната християнска древност. “Всички, приели словото, били ученици само на Иисус; в това се изразявал принципът на равенството на всички.” Христос не е бил основател на школа. Титлата doctor ecclesiae се появява в по-късните схоластични времена, а относно theologus е направено определение на Втория Латерански събор от 1215 г., според което “столичната църква трябва да има един богослов, който да преподава на свещениците и на другите Свещеното Писание и особено да ги наставлява в пастирската грижа за душите”.
Както винаги се случва, първоначално степените означавали просто “fach” (от das Fach – “предмет”, “род занятие”. – бел. ред.), дейността и заниманието на човек, който се занимава с учителство, но по-късно, от една страна, пречките и трудностите за желаещите да придобият степени, а от друга – преимуществата, които те носели, създали множество мечтатели, които, наричайки себе си доктори и учители, започнали да гледат на себе си като на богове и научни законодатели. Точно това изобличава Христос в лицето на книжниците и фарисеите, обяснявайки принципа, че никоя титла не бива да премахва у човека съзнанието за своето недостойнство, нито зависимостта на цялата му дейност от Христос като Лоза, само във връзка с Която пръчките могат да дават добър плод.
Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 3 – стих 1
Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 3 – стих 4
Защото, щом един говори: "аз съм Павлов", а друг: "аз съм Аполосов", не сте ли плътски?
Ориген (ок. 185 – 254)
Праведникът не желае да бъде наричан „учител“, нито от хората, нито от когото и да било друг, тъй като всички имат един истинен Учител; а всички, които го слушат, са братя помежду си.
Но онзи, който е роден свише, тоест не само от вода, но и от Дух (Йоан 3:5), и е приел Духа на осиновението (Рим. 8:15), така че може да се каже за него, че не е роден нито от плът, нито от мъжко желание, а от Бога (вж. Йоан 1:13), такъв човек, не бидейки син на никого от онези, които са на земята или по-долу, не нарича никого „отец“ на земята (Мат. 23:9), а като върши всяко дело според Божията воля, казва: „Отче наш, Който си на небесата“ (Мат. 6:9; 23:9).
И онзи, който изпълнява Божиите думи, по никакъв начин няма да се стреми да бъде наричан „учител“, защото знае, че в него пребъдва Христос, когато постъпва праведно, и че само Него трябва да наричат Учител всички, които са наставлявани от Него, а себе си признава за слуга, според Христовата заповед: „Който иска да бъде по-голям между вас, нека ви бъде слуга“ (Мат. 23:11; Мат. 20:26; Мат. 10:43).
Коментар към Евангелието от Матей