Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 8
А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
Проф. А. П. Лопухин
Мнозина, избягвайки трудния подвиг на изпълнението на Божиите заповеди и прилагането в живота на принципите на истината, правдата и любовта, са склонни да заменят делото с думи. Бедни на вяра и добри дела, съответстващи на тази вяра, такива хора са още по-предразположени към злоупотреба с думите, към спорове, както и към самозвано учителство.
Последното явление обикновено се засилва особено при появата на ново учение. Най-вече юдеите по времето на Иисус Христос били склонни към учителстване, за което били изобличени от Господа (Мат. 23:7–8) и св. апостол Павел (Рим. 2:17–22).
Сред юдеохристияните, читатели на посланието на св. Яков, очевидно също била широко разпространена страстта към самозвано учителство. Осъзнавайки опасността от учителството на онези, които самите още не са утвърдени в нравствените принципи, апостол Яков предупреждава своите читатели срещу такова произволно и самоназначено учителство.
Разбира се, той не засяга въпроса за съществуващите в ранната Църква учители и евангелисти, които били специално призвани и поставени в служение за проповядване на евангелското учение и които притежавали за тази цел особен благодатен дар (1 Кор. 12:29; Еф. 4:11).
Апостолът внушава на онези, които желаят да станат учители, да изпитват строго своята способност и най-вече да следят дали имат самообладание да обуздават езика си.
Трудността на това качество, която е признак на високо нравствено съвършенство, трябва да възпира повечето хора от опита да поемат върху себе си толкова тежка и отговорна задача, която за недостойния учител води само до по-голямо осъждение.
Причината за това е общочовешката греховност, която особено се проявява при неправилната употреба на дара на словото. Всички хора грешат, но за самозваните учители има двойна опасност от грях и наказание.
„Някои се заемат да учат на онова, което самите не изпълняват. Такива учители – казва той – не получават никаква полза, а напротив, подлежат на по-голямо осъждение. Защото който учи на това, което сам не притежава, и се преструва, че го има, заслужава осъждане за това, че греши със своя език…“ (блаж. Теофилакт Български).