А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
Поражението на садукеите очевидно е доставило, поне на книжниците, известно, може би само временно, удоволствие (Лук. 20:39). Но това не попречило на фарисеите да продължат да кроят заговори и интриги срещу Спасителя. Много любопитно е, че Лука, след като завършва речта си с думите: “не смееха да Го питат повече” (Лук. 20:40), всъщност не привежда никакви други въпроси към Христос от страна на Неговите врагове, а въпросът на законника (Лук. 10:25-28) отнася към друго време и го поставя в друга връзка. Но Матей и Марк не повтарят тук думите на Лука и затова въпросът на законника не тук служи като противоречие на казаното от тях преди това.
Няма посочени паралелни места.
Неизвестен автор (5 век)
Те се събраха заедно – опитвайки се да надделеят над Него с брой, понеже с разум и доводи не можеха да Го победят. Пред истината те разкриха своята голота, затова сега се опитват да надделеят като тълпа. Размишляваха помежду си така: „Един ще говори от името на всички, а всички ще говорят от името на един; ако един победи, ще изглежда, че всички сме победители. А ако бъде победен, ще изглежда, че е победен само той.“ О, фарисеи, които мислите и действате само заради мнението на хората! Първо — като дойдете заедно като едно цяло, ще бъдете победени всички чрез Един. Нима не разбирате, че ако един от вас бъде посрамен, това означава поражение за всички ви? Нима съвестта ви не ви казва, че тя самата е в смут? Но лесно се утешава човек с нечиста съвест, считайки, че другите не знаят за това.