В Йоан няма паралел за цялата тази глава. Смята се, че притчата за сватбения пир на царския син има паралел с подобна притча в Лука (Лук. 14:16-24). Ако не съществуваше допълнението в Матей (стихове 11-14), където се говори за човека, дошъл на празника не със сватбената си дреха, би било възможно да се твърди, че притчите в Евангелията от Матей и Лука са много сходни по своята основна мисъл и нейното развитие. Но, от друга страна, наред с тази обща...
В Йоан няма паралел за цялата тази глава. Смята се, че притчата за сватбения пир на царския син има паралел с подобна притча в Лука (Лук. 14:16-24). Ако не съществуваше допълнението в Матей (стихове 11-14), където се говори за човека, дошъл на празника не със сватбената си дреха, би било възможно да се твърди, че притчите в Евангелията от Матей и Лука са много сходни по своята основна мисъл и нейното развитие. Но, от друга страна, наред с тази обща прилика, съществува и голяма разлика в изразите, връзката и дори целта на двете притчи, така че не е лесно и дори не е възможно да ги разглеждаме просто като различни версии на една и съща притча. Ето защо още в древността се е утвърждавало мнението, възприето и от най-добрите от новите екзегети, че това са две различни притчи, разказани по различни поводи и при различни обстоятелства. “Тази притча – казва Августин – е разказана само от Матей; нещо подобно се среща и при Лука, но то не е едно и също, както се вижда от самото разположение на притчите”.
Притчата при Лука е произнесена в дома на фарисея (Лук. 14:1), а тази в евангелието от Матей – в храма (Мат. 21:23). Брачният пир се нарича по различен начин (γάμος в Матей; δεῖπνον в Лука). Според Матей гостите са поканени от царя; според Лука – от някакъв човек. Притчата в Лука е изречена от Христос по-рано, когато фарисеите все още не са проявявали такава омраза, каквато изпитвали в последните дни от земния живот на Христос. Ето защо в притчата на Лука действията на домакина, който е повикал гостите, като цяло са по-меки и той не изпраща войските си, за да изтреби убийците и да изгори града им (Мат. 22:7).
Местоимението „им“ (на тях), както в руския, така и в гръцкия език е неопределено. Тоест тя може да означава както враговете на Христос, така и хората, които Го слушали по принцип.
Проф. А. П. Лопухин
В Йоан няма паралел за цялата тази глава. Смята се, че притчата за сватбения пир на царския син има паралел с подобна притча в Лука (Лук. 14:16-24). Ако не съществуваше допълнението в Матей (стихове 11-14), където се говори за човека, дошъл на празника не със сватбената си дреха, би било възможно да се твърди, че притчите в Евангелията от Матей и Лука са много сходни по своята основна мисъл и нейното развитие. Но, от друга страна, наред с тази обща прилика, съществува и голяма разлика в изразите, връзката и дори целта на двете притчи, така че не е лесно и дори не е възможно да ги разглеждаме просто като различни версии на една и съща притча. Ето защо още в древността се е утвърждавало мнението, възприето и от най-добрите от новите екзегети, че това са две различни притчи, разказани по различни поводи и при различни обстоятелства. “Тази притча – казва Августин – е разказана само от Матей; нещо подобно се среща и при Лука, но то не е едно и също, както се вижда от самото разположение на притчите”.
Притчата при Лука е произнесена в дома на фарисея (Лук. 14:1), а тази в евангелието от Матей – в храма (Мат. 21:23). Брачният пир се нарича по различен начин (γάμος в Матей; δεῖπνον в Лука). Според Матей гостите са поканени от царя; според Лука – от някакъв човек. Притчата в Лука е изречена от Христос по-рано, когато фарисеите все още не са проявявали такава омраза, каквато изпитвали в последните дни от земния живот на Христос. Ето защо в притчата на Лука действията на домакина, който е повикал гостите, като цяло са по-меки и той не изпраща войските си, за да изтреби убийците и да изгори града им (Мат. 22:7).
Местоимението „им“ (на тях), както в руския, така и в гръцкия език е неопределено. Тоест тя може да означава както враговете на Христос, така и хората, които Го слушали по принцип.