От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 19

И така, защо смокиновото дърво е било проклето? Заради учениците – именно, за да ги ободри.

Понеже Христос винаги благотвореше и никого не наказваше, а трябваше да покаже и Своето правосъдие и възмездие, за да узнаят и учениците, и юдеите, че Той, макар и да можеше да изсуши, подобно на смокиновото дърво, тези, които Го разпъват, все пак доброволно предава Себе Си на разпятие и не ги изсушава.

Той не пожела да покаже това над хора, а откри опита на Своето правосъдие над растението.

Нима не виждате безплодните дървета колко са силни, красиви, големи, гладки и високи? Но ако имахме градина, по-скоро щяхме да имаме нар и маслинови дървета, които дават плод, отколкото онези, които са ни само за наслада, а не за наша полза, и са ни малко полезни.

Такива са християните, които се грижат само за своите неща, или по-скоро не са и такива, защото те са за огъня, докато дърветата за украса се използват както за строеж, така и за безопасността на собствениците.

Такива са петте девици, чисти, разбира се, и порядъчни и мъдри, но безполезни за никого, затова са отхвърлери. Такива са и онези, които не са давали храна на Христос. Обърнете внимание, че нито един от тях не е обвинен в лични грехове; те не са обвинени в блудство, нито в преследване, съвсем не, а в това, че не са били полезни за другия… Как такъв човек е християнин?

(вж. Марк 11:13-14).

Марк разказва за това чудо малко по-различно от Матей, като добавя, че времето (не за бране, а за узряване) на смокините все още не било дошло, т.е. смокините не можели да бъдат узрели и годни за консумация по това време. Но двамата евангелисти тук ясно отбелязват, че смокинята не е имала дори неузрели плодове, а само листа. Това показва, че състоянието на дървото вече е било ненормално само по себе си, че то е било заплашено от гибел, и то вероятно през същата година. Подобни обстоятелства са известни на всички градинари. Болните и обречени на смърт овощни дървета обикновено не дават плодове, въпреки че са покрити с листа. Древните тълкуватели обясняват събитието в алегоричен смисъл, като под смокинята разбират синагогата, еврейския народ, Йерусалим и т.н. (Ориген и др.). Йоан Златоуст, Теофилакт и Евтимий Зигабен обясняват чудото в смисъл, че то е наказателно. От Евангелията, казват те, не личи Христос някога да е наказвал хората, но над смоковницата Той проявил силата Си, желаейки да покаже на учениците Си, че я притежава; а ако се наложи, лесно би могъл да накаже и враговете Си. Затова учениците не трябва да се страхуват от нищо и да бъдат смели (ἵνα θαρρρῶσιν – Йоан Златоуст).