От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 20

Тук, за да съобщи тази истина, Господ постъпи пророчески. В случая с това дърво Той желаеше не само да покаже чудо, но с това чудо да предаде нещо, отнасящо се към бъдещето. Имаме много такива примери на поучение и убеждение, дори и да се противопоставяме. Най-напред: с какво съгреши дървото, като не даде плод? Дори ако на него не бе имало плод в определеното време, тоест когато узряват плодовете, и тогава не би имало вина в дървото, защото дървото, не притежавайки чувства, не може да бъде виновно. Освен това, както четем при другия евангелист, говорещ за същото, още не беше време за събиране на смокини (Марк 11:13). Това беше времето, когато смокинята се покрива с нежна зеленина, което, както знаем, става преди узряването на плодовете. И тук трябва да си представим, че денят на Господните страдания наближаваше и ние знаем кога пострада Той. И за да го изрази ясно, евангелистът отбелязва, че още не било време за смокинята да даде плодове.

Ако това беше просто чудо, без пророческо предизобразяване, тогава за милосърдието и милостта на Господа повече би прилягало, ако, намирайки изсъхнало дърво, го беше върнал към живот. Това повече би съответствало на изцеляването от Него на болните, очистването на прокажените, възкресяването на мъртвите.

А тук напротив, сякаш в противоречие с обичайното Си правило на милосърдие, Той намери зеленеещо дърво, което все още не дава плодове, тъй като времето му не беше дошло, но се подготвяше да даде плод – и какво прави? Изсуши го. Той като че ли казва на човека: „Не се радвам за изсушаването на дървото. Постъпвайки така, искам да ти покажа, че не действам без причина, а за да се научиш: Не дървото проклех, не безчувственото дърво наказах, но на теб вдъхнах страх – за това, че който и да си ти, – да не подведеш Христос, когато Той огладнее, за да можеш да се надяваш, че ще бъдеш в сезона на узряването на плодовете, а не във времето на разлистването.“

Проповеди

Смокинята представлява синагога, защото, подобно на множеството семена, намиращи се под обвивката на смокинята, в един дом – синагогата – обитава множество вярващи, както е написано: „Бог прави така, че те
единодушно да обитават в един дом“ (Пс. 67:7, “Бог въвежда в дом самотните”, според бълг. син. превод).

Обърни внимание на това, как листата на смокинята наподобяват човешки ръце. Зеленината на листата е подобна на проявата на святост сред хората, които говорят религиозни думи, но нямат плода на добрите дела. И ако човекът е религиозен и счита себе си за Божи, но не върши делата на праведността, той е само дърво, което дава листа, но не и плод, за което говори апостолът.

PG 56:844-45.

(вж. Марк 11:20-21).

Това събитие е отнесено към третия ден от еврейската седмица (по нашему вторник) и очевидно не без основание. Евангелист Марк, след като е разказал за изгонването на търговците от храма и за това, че книжниците и първосвещениците са търсили начини да погубят Христос (Марк 11:15-18), добавя: „А когато се стъмни, Той излезе вън от града.“ Разказът на Марк по същество съвпада с този на Лука (Лука 19:45-48). След това Марк отбелязва: “на сутринта” (πρωΐ, т.е. много рано), “когато минаваха, (учениците) видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен” (Марк 11:20).

Този и следващите стихове на Марк съвпадат с тези и следващите стихове на Матей. Въз основа на това с голяма вероятност можем да предположим, че събитията, за които се разказва тук, са се случили не в деня, в който смоковницата е била прокълната, а на следващия, и в този смисъл трябва да се тълкува изразът на Матей “веднага” (παραχρῆμα). Въпреки че думата показва внезапност и бързина, все пак от никъде не личи учениците да са забелязали, че смокинята е започнала да съхне нито веднага след думите на Христос, нито по пътя обратно от Йерусалим. Те забелязват това рано сутринта на следващия ден и затова думата “веднага” трябва да се разбира в смисъл на предходния ден и нощ. Изсъхването на смокинята не е било мигновено, а толкова бързо, че унищожаването ѝ е било забелязано още на следващия ден. Това е било чудо, както се посочва от думата ἐθαύμασαν.