От Матея свето Евангелие – глава 21 – стих 16

Но и юдеите не се трогнаха и от това – дори когато видяха последните Му чудеса и чуха децата, които Го прославяха, те силно негодуваха и Му казваха: „Чуваш ли какво говорят те?“

А Христос по-скоро би трябвало да им каже: „А вие чувате ли какво казват?“ – защото децата Го възхваляваха като Бог. Какво направи Христос? Понеже юдеите се противопоставяха на толкова очевидни знамения, Той, за да ги изобличи и да ги вразуми, им каза: „Никога ли не сте чели: ‘От устата на младенци и кърмачета Ти устрои похвала’?“

И добре каза „от устата“, защото думите им не идваха от техния разум, а Неговата сила движеше още несъвършения им език.

Това изобразяваше и езичниците, които преди бяха безмълвни, но после внезапно започнаха да изричат велики истини с убеденост и вяра, и същевременно немалко утешаваше апостолите. Защото, за да не се съмняват апостолите как, бидейки прости и необразовани хора, ще проповядват на народите, децата предварително премахнаха всяко тяхно безпокойство и им вдъхнаха непоколебима надежда, че Този, Който научи децата да възхваляват Господа, ще направи и тях красноречиви.

Това чудо показваше също, че Той е Господар на природата. Децата, които още не бяха достигнали зрялост, говореха велики и достойни за небето слова, а мъжете – думи, пълни с всякакво безумие.

Ако си спомним как в Евангелието по-горе се казва, че народът, който вървеше напред и Го съпровождаше, възклицаваше (Мат. 21:9), ще разберем, че те са наречени „младенци“ не поради възрастта си, а поради простотата на сърцата им. Истинските младенци и кърмачета не могат нито да разбират, нито да възхваляват.

По същия начин те са наречени и „кърмачета“, защото възклицанията им произтичаха от радостта от Христовите чудеса – така, както децата се радват на сладостта на млякото. Както е писано: „Не смирих ли и не успокоих душата си, като дете, отнето от гърдите на майка си? Душата ми бе в мен като дете, отнето от гърди“ (Пс. 130:2).

Млякото символизира проявлението на чудесата, а хлябът – учението за съвършената праведност, както казва апостолът: „И речта ми, и проповедта ми не бяха в убедителни думи на човешка мъдрост, а в явление на Дух и сила“ (1 Кор. 2:4).

И още: „И аз не можах да говоря с вас, братя, като с духовни, но като с плътски, като с младенци в Христа. Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте в състояние да я приемете“ (1 Кор. 3:1-2).

Всяко встъпване във вярата, тоест началото на учението, се нарича „мляко“, защото може да бъде усвоено без напрегнато дъвчене и защото е сладко на вкус, както млякото.

Също и чудесата не изискват големи усилия от тези, които стават техни свидетели. Чудесата поразяват гледащите и сякаш ги канят да повярват.

Хлябът, напротив, означава самото учение за по-съвършената праведност, което никой не може да усвои без голямо усърдие на ума в осмислянето на духовните дела. Защото всеки, който слуша за него, трябва да го размишлява вътре в себе си – като че ли да го сдъвче с духовните си зъби.

PG 56:842-43.

Цитат от Пс. 8:3.

Буквално от еврейски: “от устата на младенци и кърмачета Ти си устроил (основал, оправдал) сила (в руската Библия – “похвала”) заради Твоите врагове” и т.н. При Седемдесетте: “от устата на безсловесните (νηπίων) и кърмачета Аз ще устроя похвала (хвалебна песен – αἶνον) заради Твоите врагове” и т.н.

Думите на Матей са буквално сходни с превода на Седемдесетте. Тук старозаветното пророчество се доближава до новозаветното събитие, а целта на това сближаване е, от една страна, да докаже силата и мощта на Христос пред Неговите врагове, а от друга, да ги изобличи. Ако дори децата, неразумни и малко разбиращи, се присъединили към хвалебствените възгласи, то много повече трябвало да го направят първосвещениците и книжниците.