А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
“Чудеса” (θαυμάσια) е дума, която се използва само тук в Новия Завет, но – често при гърците и в превода на Седемдесетте. Тази дума има по-общ смисъл от qaama (чудо). Тя не е съществително име, а прилагателно; със определителен член за среден род в множествено число има значението на съществително име. Може да се подразбира ἔργα, т.е. чудни дела (θαυμάσια ἔργα).
Няма посочени паралелни места.
Неизвестен автор (5 век)
Ако колоната, която в храма е поставена правилно, под натиска на тежестта става още по-здрава, то неправилно поставената колона под тежестта само се отклонява от центъра.
Така е и със сърцето на човека: ако е праведно, то се усъвършенства в мъдростта, когато вижда добрите дела на праведника или чува за тях. Но ако е покварено, виждайки или чувайки за делата на праведния, не само че не укрепва, а пламва в още по-голяма завист и става още по-зло.
Ето и първосвещениците, като виждаха как Христос изцелява болните и как децата Го славят, не само че не започнаха да вярват, но още повече се ожесточиха срещу Него, казвайки: „Чуваш ли какво казват те?“ А Иисус им отговори: „Да! Никога ли не сте чели: ‘От устата на младенци и кърмачета Ти устрои хвала’?“ (Пс. 8:3).
Сякаш Той казва: „Моя ли е вината, че децата Ми въздават хвала? А дали е Моя вина, че пророкът предсказа това преди хиляди години?“
PG 56:842-43.