От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 28

Затова по-нататък казва: „Син Човечески не дойде, за да Му служат, но за да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина.“ Като че ли казва така: „Аз спрях не само дотам, че да послужа, но и душата Си дадох в откуп. И за кого? За враговете! Ти, когато се смиряваш, го правиш за самия себе си, а Аз се смирявам заради теб”.

Затова не се страхувай, че ще загубиш честта си заради това. Колкото и да се смиряваш, никога не можеш да се смириш толкова, колкото се смири твоят Владика.

Неговото смирение стана възвишение за всички и откри славата Му.

Преди да приеме човешки образ, Той бе познат само на ангелите, но когато се въплъти и пострада на Кръста, не само че не намали славата, която имаше, но и придоби нова, бидейки възвестен на цялата вселена.

Не бой се да загубиш честта си чрез смирение, защото именно чрез него ще се възвеличиш и ще се разпространи славата ти. Смирението е врата към Небесното Царство. Защо тогава да вървим към противоположната врата? Защо да се въоръжаваме против самите себе си?

Ако желаем да се покажем велики, не ще станем велики, но ще изпаднем в по-голямо безчестие. Виж, как Господ винаги поучава чрез примери противоположни на страстите човешки, и в същото време не отнема напълно онова, което хората жадуват. Това и по-рано много пъти сме виждали.

Тъй Той изобличи и алчните, и онези, що търсят суетна слава. „Защо вършиш милостиня пред човеците?“ – казва Господ. „За да се насладиш на слава ли? Не постъпвай тъй, и тогава ще се насладиш на истинска слава. Защо събираш съкровища? За да се обогатиш ли? Не събирай, и тогава несъмнено ще се обогатиш.“

Така Той говори и тук. „Защо желаеш първенството?“ – пита Господ. „За да бъдеш по-горен от другите ли? Избери последното място, и тогава ще получиш първенство. Ако желаеш да бъдеш велик, не търси величие, и тогава ще бъдеш велик. Защото смирението е истинското величие.

Тук се предлага най-висшият и най-разбираемият пример и образец за всички, които познават живота на Христос. На Христос са служили както ангели, така и хора (Мат. 4:11, 8:15, 27:55; Марк. 1:13, 31, 15:41; Лук. 4:39, 8:3, 10:40; Йоан 12:2, 26), а Той сам е изисквал и изисква такова служение на Себе Си и дори отчет за него (Мат. 25:34-45). Но никой не би казал, че учението, разкрито в разглеждания стих, противоречи на Неговото собствено учение и поведение или не съответства на действителността. Напротив, изглежда, че тези пасажи от Евангелията не само не противоречат, но дори още по-силно подчертават идеята, че Синът Човешки е дошъл на земята само за да служи. Понякога хората също откликвали на Неговото служение с любов, и така, бидейки слуга, Той бил изцяло Господ и Учител, и Сам наричал Себе Си така (вж. особено Йоан 13:13-14 и др.) Но колко различно е това от обичайното упражняване на властта от страна на различните владетели и князе на този свят!

Изразът ὥσπερ (преведен на руски като “тъй като”) всъщност означава “както” (нем. gleichwie; лат. sicut) и насочва към сравнение, а не към причина. Така смисълът е: Който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде слуга, както и Син Човешки дойде и т.н. Но в паралела при Марк същите думи са дадени като причина (καὶ γάρ, в руския превод “тъй като и”).

Думата “дойде” показва съзнанието на Христос за Неговия висш произход и идването Му на земята от друг свят, от по-висша сфера на битието. За идеята за изкупителната саможертва срв. 2 Мак.7:37-38.

Думата „откуп“ – λύτρον, е употребено в Матей (и при Марк в паралела) само тук. Произлиза от λύειν, което означава развързвам, разрешавам, освобождавам; използва се в гръцкия език (обикновено в множествено число) и се среща в Стария Завет в смисъл на:

1) откуп за душата на човека от грозящата го смърт (Изх. 21:30);

2) плащане за жена роб (Лев. 19:20) и за роб (Лев. 25:25, 25:51-52);

3) откуп за първородно дете (Чис. 18:15);

4) в смисъл на умилостивяване (Притчи 13:8).

Синонимните термини ἄλλαγμα (“Исайя 43:3” и др.) и ἐξίλασμα (“Притчи 21:18”) обикновено се превеждат с “откуп”. Единственото число λύτρον е поставено очевидно в съответствие с единственото число ψυχήν.

Христос не казва, че ще даде душата Си за изкупуване на самия себе си, а “за изкупуване на мнозина”. Думата “мнозина” е предизвикала много недоумения; ако е само за изкупление на “много” хора, то, следователно, не на всички. Изкупителното дело на Христос не се разпростира върху всички, а само върху мнозина, може би дори върху сравнително малък брой избрани. Йероним добавя: на онези, които са пожелали да повярват. Но Евтимий Зигабен и други смятат, че думата πολλούς тук е равнозначна на πάντας, защото Писанието често говори така. Бенгел въвежда тук понятието за индивидите и казва, че тук Спасителят говори за това, че принася Себе Си в жертва за мнозина, не само за всички, но дори и за отделни хора (et multis, non solum universis, sed etiam singulis, se impendit Redemptor). Изказано  е също така мнение, че πάντων е обективното, а πολλῶν – субективното обозначение на онези, за които Христос е умрял. Обективно Той е умрял за всички, но субективно чрез Него ще бъде спасено само огромно множество, което никой не би могъл да преброи. В Посланието до римляните (Рим. 5:12-19) апостол Павел променя οἱ πολλοί и просто πολλοί, с πάντες.

Действителният смисъл на ἀντὶ πολλῶν е разкрит на място, което може да послужи като паралел за настоящия текст (1 Тим. 2:6), където λύτρον ἀντὶ πολλῶν, както тук при Матей, е заменена с ἀντὶλυτρον ὑπὲρ πάντων. Всички тези тълкувания са приемливи и могат да бъдат приети.