А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *?
А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *?
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 9:33 – той се ограничава до бележката, че Спасителят и учениците Му пристигнали в Капернаум и влезли в къщата).
Целият по-нататъшен разказ за плащането на данъка се съдържа само в Матей. Във времето след плена (Изх. 30:13; срв. 2 Пар. 24:6; 4 Цар. 12:12; Неем. 10:33) било определено всички израилтяни от мъжки пол, които са навършили 20 години, да плащат ежегодно половин сикъл или две атически драхми, или една александрийска драхма (Бит. 23:15; Нав. 7:21) в полза на храма за поддържане на богослужението.
Времето за събиране на пари, според талмудическия трактат Шекалим, е месец адар (вж. Переферкович. Т. 2, с. 269; информация за този данък в гл. 2 и 7 на този трактат). Това, че данъкът е съществувал по времето на Христос, е видно от съобщенията на Филон (Quis rerum divinarum heres sit, ed. P. Wendland, Philonis Alexandrini opera quae supersunt, vol. 3. Berlin 1898, repr. De Gruyter, 1962, 186, 1-3) и Йосиф Флавий (“Юдейски древности”, XVIII, 9, 1; “Юдейската война”, VII, 6, 6). Той е бил толкова универсален, че дори евреите в диаспора (разпръснати в други страни) са го плащали.
Това не бил римски данък, въпреки че след разрушаването на Йерусалим парите били изпращани в Рим за храма на Юпитер в Капитолия (вж. Schürer, Geschichte, II, S. 314-315). Не е ясно дали този данък е бил задължителен или не. От въпроса, зададен от събирачите на данъци, може да се заключи, че данъкът е бил доброволен и затова е бил отхвърлен от някои. Когато се събирали данъците, богатите не можели да дават повече от определеното, а бедните не можели да дават по-малко. Цената на всяка душа била еднаква (Изх. 30:11-16).
Гръцката дума δίδραχμον означава двойна драхма. Според Талмуда “всички пари, за които говори законът, са тирски пари” (Тосефта Кетувот XII, край, цитиран в Schürer, том II, стр. 315, бележка). Четири тирски драхми са били равни на един еврейски шекел. Една драхма в наши пари е струвала около 20-30 копейки (4-6 г. сребро); една дидрахма е струвала 40-60 копейки (8-12 г. сребро). От друга страна, един статир се равнявал на 4 драхми.
Вместо “Вашият учител няма ли да даде дидрахма” по-точно би било да се каже “няма да даде дидрахми”, защото в оригинала и в двата случая е използвано множествено число. Цан обяснява множественото число, като казва, че събирачите не са питали за дидрахма, която трябвало да се плати през тази конкретна година, а дали изобщо Иисус Христос е съгласен да плати този данък. По същия начин казваме: “няма ли някой да даде пари”, макар под “пари” понякога се разбира само една монета. Разказът несъмнено насочва към състоянието на нещата в Палестина преди 70 г. сл. Хр.