От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 31

(срв. Марк. 3:28-29).

Последната дума “на човеците” не се среща в най-добрите кодекси, но в някои от тях вместо “човеци” е добавено “тях”. Още в древността се е смятало, че смисълът на израза е следният: “ако другите дела и постъпки се прощават милостиво (liberali venia), то няма милост, когато се отрича Бог в Христос” (Иларий).

Свети Йоан Златоуст е смятал този стих за много неясен, “но ако – казва той – се задълбочим в него, лесно можем да го разберем. Какво означават тези думи? Че грехът срещу Светия Дух е най-вече непростим. Защо? Защото те не познавали Христос, не знаели Кой е Той, но за Духа вече имали достатъчно познание. И така, Аз ви опрощавам това, че сте злословили срещу мен Мен преди кръста, дори това, че искате да Ме разпънете на кръст, и самото ви неверие няма да бъде поставено за вина… Но това, което казахте за Духа, няма да ви бъде простено … Защо? Защото Святият Дух ви е известен, а вие не се срамувате да отричате очевидната истина”.

Светият Дух е Бог и Бог е Дух. Фарисеите, които слушали Христос да говори, едва ли са си представяли Светия Дух като третото Лице на Светата Троица и за тях изразът “Свети Дух” е бил равнозначен на “Бог” или поне “Божият Дух”. Така изразът “хула срещу Светия Дух” за ушите на фарисеите е бил равнозначен на “хула срещу Бога”. Ако това е така, ясно е защо всеки друг грях и богохулство се прощават на хората, а хулата срещу Светия Дух – не. Защото последното е изправяне срещу Самия Бог и същевременно приближава човешкия дух до πνεμα ἀκάθαρτον – до зъл дух, чиято вина, според тогавашните представи на юдеите, а и според нашите, никога няма да бъде простена. Това е, така да се каже, принципна хула, най-голямото злословие, присъщо само на отхвърлените духове на злобата, които никога не са били приканвани към покаяние и никога не могат да се покаят. В това най-голяма хула се отрича Самият Бог като Същество Всеблаго, Всеправедно, Всемогъщо, с всичките Му свойства, и в същото време се отрича в самия корен цялата религия, цялата нравственост. Тук се предполага най-дълбокото падение на човека, от което самата Божия благодат не може да го изведе, защото е отречена в подобно богохулство. Човешкият дух, изричащ такава хула, става равностоен на нечистия дух. “Вашият баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си” (Йоан 8:44). Вие говорите лъжи като него, защото “той е лъжец и баща на лъжата”. Близостта на фарисеите с нечистите духове на злобата изглежда дава повод на Спасителя да говори не за Бога, а за Светия Дух.