От Матея свето Евангелие – глава 12 – стих 32

Недоумение 9. Защо Матей и Лука предават думите на Господа, че грехът против Сина Човечески ще бъде простен, а грехът против Светия Дух няма да бъде простен (Мат. 12:32; Лука 12:10), след като Сам Господ казва за Светия Дух: „От Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Йоан 16:14)?

Разяснение. Хулата против Сина Човечески, извършена по незнание поради съблазънта от страданията на Господа в Неговата човешка природа, казва Той, се прощава чрез покаяние.

Хулата против Светия Дух обаче, тоест или против самото Божество (θεότης), съгласно думите „Бог е дух“ (Йоан 4:24), или против същността (οὐσία) на животворящия Дух, след като вече са били явени подобаващи на Бога знамения и чудеса, справедливо е наречена недостойна за прошка, тъй като вече не е извършена по незнание.

Защото Неговата сила им била показана на дело, а и чрез Стария Завет им било открито познание за Духа. Трудно е, ако изобщо е възможно, покаянието за онези, които доброволно и съзнателно вършат нечестие, постъпвайки така по богоборческа воля. Както е написано и у Иеремия: „Може ли етиопец да промени кожата си и леопард – петната си?“ (Иер. 13:23). Такива Богословът нарича „съгрешаващи към смърт“ (1 Йоан 5:16).

А думите, че този грях няма да бъде простен „нито в този век, нито в бъдещия“ (срв. Мат. 12:32), означават, че едни от съгрешаващите още сега получават прошка чрез онези, които са получили властта да връзват и развързват (срв. Мат. 18:18), а други – в бъдещия век, когато Съдията, въз основа на „помислите, които взаимно се обвиняват или оправдават“ (Рим. 2:15), ще произнесе решението (ψῆφος) и ще дари онова, което подобава на извършилите достойното за него (срв. Откр. 2:17).

(срв. Марк.3:29-30; Лук.12:10).

Ако приемем такова тълкуване на предишния стих, става ясно защо “дума”, изречена “срещу Човешкия Син”, може да бъде простена, но дума “срещу Светия Дух” няма да бъде простена нито в този, нито в бъдещия век (ἐν τῷ νῦν αἰῶνι οὔτε ἐν τῷ μέλλοντι – в синодалния превод на бълг. език стои „ни на този, ни на онзи свят“, бел. ред.). В очите на фарисеите Човешкият син не е нито Бог (срв. Марк. 2:7; Лук. 5:21), нито Син Божий. Не само фарисеите, но дори и Христовите ученици само постепенно и трудно разбират тази мисъл. То се дължи на незнание и затова може да бъде простено. Но “дума” срещу Светия Дух или Бога е не само грешка, произтичаща от невежество, и затова не може да бъде простена. Някои от разсъжденията на различни екзегети върху това изречение са доста интересни, макар понякога да нямат много общо със същността на проблема.

Така Августин смята, въз основа на този стих, че опрощаването на греховете е възможно не само в този век, но и в бъдещето, защото не би било възможно да се каже за който и да е човек, че няма да бъде опростен нито в този век, нито в бъдещето, ако в бъдещето изобщо няма опрощение. Ориген говори за всеобщо опрощение, което ще настъпи в края на “великия век”, за който говори Платон, и дори твърди, че Юда и самият Луцифер, както и осъдените заедно с него демони, някога ще бъдат спасени. Католическите богослови извеждат учението си за чистилището от въпросния стих. Според някои от тях би било напразно и безсмислено да се каже: “няма да му бъде простено нито в този, нито в бъдещия век”, ако в бъдещето не се опрощава никакъв грях. “Това е все едно някой напразно и безсмислено да каже: “Няма да се оженя нито в този век, нито в бъдещия, когато в бъдеще изобщо няма да е възможно да се оженя.” Като оставим настрана всички тези тълкувания, ще кажем само, че изразът “нито в този век, нито в бъдещия” е най-трудният за обяснение в тази Христова реч. Морисън разглежда този израз като просто продължение на думата “никога”. С това последно тълкуване можем да се съгласим. Спасителят очевидно не говори тук за това дали ще има или няма да има опрощение на греховете в задгробния живот. Той посочва само греха на хулата срещу Светия Дух и заявява, че този грях никога няма да бъде простен. Изразът αἰὼν μέλλων се среща тук в Матей само веднъж (срв. Еф. 1:21; 1 Тим. 4:8; Евр. 2:5, 6:5 и др.).