От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 29

Защото какво може да бъде по-незначително от тях? Но и тях не можеш да уловиш без знанието на Бога. Той не казва, че те падат по Божие действие (защото това не би било достойно за Бога), а само че нищо от случващото се не е скрито от Него.

Ако Той знае всичко, което става, и ви обича повече от баща, и ви обича така, че дори космите на главата ви са преброени, тогава не бива да се страхувате. Той казва това не защото Бог наистина брои космите, а за да покаже съвършенството на Неговото знание и великата Му грижа за тях.

И тъй, ако Бог знае всичко, може да ви спаси и желае това, каквото и да претърпите, не мислете, че страдате, защото Бог ви е изоставил. Защото Той не иска да ви избави от бедите, а да ви научи да ги презирате – понеже именно в това се състои истинското избавление от тях.

„Не бойте се – вие струвате повече от много малки птици.“

Виждаш ли, че страхът вече ги е обхванал? Той познаваше тайните им помисли, затова и добави: „не бойте се от тях“. Защото дори и да надделеят, ще надделеят само над по-низшето – над тялото, което, дори и да не бъде убито от тях, пак ще бъде разрушено по природа.

Това място е свързано по смисъл с казаното по-горе. Защото ще се умножат бедствията на онези, които ни предават, преследват, принуждават към бягство и ни мразят заради името Господне – онези, които имат власт само над телата, а не над душите.

И тъй, именно те са онези, които продават две малки птици за един асарий. А онова, което е продадено на греха, Христос изкупи от проклятието на закона.

Следователно и тяло, и душа се продават – продават се на греха, но Христос ни е изкупил от греха и е Изкупител на душата и тялото.

И тъй, онези, които продават две малки птици за един асарий, продават себе си за малък грях. Те са били създадени да летят и да се възнасят към небето с духовни криле, но, пленени от ценностите на земните удоволствия и съблазнени от блясъка на този свят, с такива постъпки продават сами себе си.

С тези думи Той посочва промисъла за цялото творение. А думата „без“ показва не воля, а предведение. Защото от случващото се едно става по Божие изволение, а друго – по допускане и съгласие.

И тук в буквален смисъл се разкрива тънкостта на промисъла и знанието за всичко, което става, дори и за най-малките неща.

В духовен смисъл малката птица, на която е свойствено да се издига нагоре или да каца за отдих по планини и хълмове – тоест върху изразите на Писанието – пада на земята, когато човек, търсейки земното, сам пада долу, понеже е обладан от плътски пороци, отдаден на срамни страсти (Рим. 1:26) и е изгубил свободата и достойнството си.

Такъв е онзи, който е бил въздигнат чрез словото [Божие] нагоре, но е обърнал мислите си към земното. (Фрагменти 212)

Умишлено е избран примерът, с малките незначителни птичета въобще (στρουθία), а не с врабчетата (макар στουθίον да означава и врабче), и при това не едно, но две, за да покаже още по-ясно тяхната малка стойност. При Лука вместо две са пет, πέντε. Напътствието вероятно е имало предвид познатите на всички обичаи за продажбата на птички на пазара.

Медната монета в обращение в Палестина тогава била аса – старолатинският асарий и след това гръцкият ἀσσάριον. Стойността на аса се равнявала първоначално на 1/10 от динария, а след Пуническата война (217 г. пр. Xр.) – само на 1/16 от динария. Най-малката монета била прута – 1/8 от аса, тя била идентична с лептата в Новия Завет, равна на половин кодрант.

Изразът „няма да падне“ има по-общ смисъл – няма да погине, независимо от причините за тази погибел. Затова е безсмислено да се разсъждава дали дадена птица загива, защото е хваната в примка, простреляна е, пада от небето или от клоните и т.н.