От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 2

Само на Този, Който изпитва тайните на сърцето, принадлежи правото да определя реда на апостолите и заслугата на всеки от тях.

Първи е записан Симон, наречен Петър, за да се отличи от другия Симон, наречен Кананит, от селището Кана Галилейска, където Господ превърна водата във вино. Също така и Яков е наречен Зеведеев, защото по-нататък следва друг Яков – Алфеев.

И Той съединява апостолите по двама, в двойки. Съединява Петър и Андрей – братя не толкова по плът, колкото по дух; Яков и Йоан – които, оставяйки своя телесен баща, последваха истинския Отец; Филип и Вартоломей; също Тома и митаря Матей.

Другите евангелисти, като съчетават имената, поставят първо Матей, а след това Тома, но не добавят названието „митар“, за да не изглежда, че умаляват евангелиста, припомняйки предишния му живот. Но сам Матей, както казахме по-горе, поставя себе си след Тома и се нарича митар, за да стане ясно, че „където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Рим. 5:20).

Симон Кананит – това е същият, който при друг евангелист е наречен Зилот, защото „Кана“ означава „ревност“. За апостол Тадей църковното предание съобщава, че е бил изпратен в Едеса при Авгар, царя на Осроена; при евангелист Лука той е наречен Юда Яковлев, а на друго място – Левей, което означава „разумен“. Трябва да се приеме, че той е имал три имена, както Симон е бил наречен Петър, а синовете на Зеведей – Воанергес, заради твърдостта и величието на тяхната вяра.

А Юда Искариот получил името си или от селището, от което произхождал, или от коляното Исахар, така че още с раждането си носел известно предзнаменование за своето осъждане, защото „Исахар“ означава „плата“, за да се посочи възнаграждението на предателя.

А имената на дванадесетте апостоли са следните: първият Симон, наречен Петър. Имаше и друг Симон – Кананит, както и Юда Искариот и Юда Яковлев, и Яков Алфеев, и Яков Зеведеев.

Марк изброява апостолите според достойнството им, защото след двамата първовърховни поставя Андрей. А Матей не ги подрежда така, а по друг начин: той поставя над себе си Тома, който е бил по-нисш от него.

Нека ги разгледаме по ред, започвайки от първия: „първият Симон, наречен Петър, и Андрей, брат му“. И това вече е немалка похвала: единия назовава според добродетелта, а другия – според благородството на нрава. След това: „Яков Зеведеев и Йоан, брат му“. Виждаш, че евангелистът не ги поставя според достойнството, защото ми се струва, че Йоан беше по-висок не само от другите, но и от своя брат.

После, като казва: „Филип и Вартоломей“, добавя: „Тома и Матей митарят“. А Лука, напротив, поставя Матей пред Тома. След това: „Яков Алфеев“, защото, както казахме, имаше и Яков Зеведеев.

След това, като говори за Левей, наричан още Тадей, и за Симон Зилот, когото нарича и Кананит, стига до предателя, като разказва за него не като враг, а като историк. Не казва: „трикратно нечестивият Юда“, а го назовава по място – Юда Искариот. Имаше и друг Юда – Левей, наречен Тадей, когото Лука нарича Яковлев, казвайки: „Юда Яковлев“ (Лука 6:16). Затова и Матей, за да го отличи, казва: „Юда Искариот, който Го и предаде“.

И не се срамува да каже: „който Го предаде“. Така евангелистите никога не скриват нищо, дори онова, което изглежда срамно.

И самият първи и първовърховен [апостол] беше необразован и прост човек. Но нека видим къде и при кого Христос ги изпраща: „Тези дванадесет изпрати Иисус“ (Мат. 10:5).

Кои бяха те? Рибари и митарите. Четирима от тях бяха рибари, двама – митарите (Матей и Яков), а един – предател.

При тълкуването на този стих трябва да имаме предвид, първо, връзката му с останалите стихове, в които се говори за апостолите, т.е. стихове 3 и 4, и второ, специалното значение само на стих 2.

1. Имаме четири списъка на апостолите – три в синоптиците и един в Деянията. Първото наблюдение, което можем да направим при разглеждането на тези списъци, е, че всички те са различни. Това ще се види по-ясно в следващата таблица:

Няма съмнение, че Симон е същият човек като Петър. Той е поставен на първо място и в четирите списъка (но не е наречен Симон в Деяния на апостолите), Филип навсякъде е на пето място, Яков Алфеев – на девето място, а Юда Искариотски (заменен в Деяния 1:26 от Матий) – на последно място. Тези лица служат сякаш за разделяне на апостолските списъци на три “кватерниона”, по четирима души във всеки от тях. Някои от хората в списъците, макар и наречени по различен начин, трябва да са идентични, защото ако приемем, че на различните лица са дадени различни имена, това не би било в съответствие с прякото свидетелство на синоптиците, че апостолите са били “дванадесет”, и с мълчаливото признание на тази истина в Деян. 1:13 от страна на автора на Деянията.

От една страна, елементарните и твърде прости характеристики, дадени на апостолите (“Симон, наречен Петър, неговият брат, митар, Кананит”, предател и т.н.), а от друга, колебанията в имената на едни и същи лица (ако допуснем, че те наистина са били идентични) служат като неопровержимо доказателство за:

(а) липсата на фалшификация или измислица;

б) древния, още при самия Христос, произход на апостолството като факт;

в) съставянето на списъците след възкресението на Христос.

Защото:

1) Как бихме могли да предположим, че става дума за умишлен фалшификат или измислица, ако лицата, които са съставили списъците, въпреки всички разлики, са запазили значително сходство, което ни позволява да считаме списъците за идентични? От друга страна, различията в списъците не ни дават никакво право да подозираме евангелистите във взаимни уговорки и заимстване един от друг. Възможно е да се заимства и изопачи някой факт, но рядко и само при изключителна небрежност може да се заимства и изопачи, или, по-добре, при заимстването, да се изкриви такъв прост въпрос като малък брой имена на няколко души. Така че не може да се съмняваме, че евангелистите, така да се каже, са изписали имената на действителни личности, но не са обръщали внимание на факта, че съставените от тях списъци с течение на времето ще предизвикат или ще дадат повод за големи недоразумения.

2) Ако апостолите не бяха призовани от самия Христос, може би щяхме да очакваме по-обширни разкази за тях, описание на дейността им и други неща, но в списъците почти не се споменава за това. Какво значение и каква важност е имало обстоятелството, че този е бил например брат на друг? В един кратък исторически разказ, лишен от каквито и да било исторически подробности, това вероятно не би си струвало да се споменава. Но е различно, ако апостолите са имали реална (а не фиктивна) връзка с Христос. Обстоятелството, че Той е избрал и изпратил този и този, а с него и брат му, да проповядват, е не само реално, но и твърде трогателно, още повече че, както показва по-нататъшната реч, тук нямало и следа от какъвто и да е непотизъм, характерен за църковния живот от по-късни времена.

3) Ако фактът на призоваването на апостолите и на тяхното изпращане да проповядват е исторически съвременен с Христос, трябва да се смята, че съставянето на самите списъци, разглеждано като факт, е станало след Неговата смърт и възкресение. Ако беше другояче, т.е. ако съставянето на списъците и самият акт на избирането бяха едновременни или се бяха случили много близо едно до друго, бихме могли да срещнем само такива характеристики като “синове на гръма” (Βοανηργές – Марк 3:17), но нямаше да имаме такава характеристика като “предател”.

След като направихме тези общи бележки, нека сега да разгледаме подробно стихове 2 и следващите, където се говори за апостолите. На първо място тук привлича вниманието думата “апостол”. Тя се появява тук за първи път в Евангелието на Матей и никога повече. Марк споменава апостолите само веднъж, и то след като те вече са извършили първото си пътуване (Марк 6:30). В Йоан думата “апостол” се среща в Йоан 13:16, но в общия смисъл на изпратен, а учениците не са наречени апостоли нито веднъж. Изключение прави Лука, който споменава апостолите няколко пъти, а именно там, където го правят Матей и Марк, и освен това при всички “важни случаи” (Лук 6:13, 9:10, 11:49, 17:5, 22:14, 24:10). Бенгел обяснява единственото единично споменаване на апостолите в Матей и Марк с факта, че дотогава апостолите са били повече ученици, отколкото апостоли. Но след слизането на Светия Дух дванадесетте никога не са наричани ученици, а апостоли. Ученици в Деяния на апостолите се наричат тези, които или са учили заедно с апостолите, или са се учили от тях. Матей просто изброява апостолите по име, но Марк и Лука съобщават, че те или са били наречени апостоли точно по този повод ( Лук.6:13), или че на някои от апостолите са били дадени други имена по повод заради призоваването им ( Марк.3:16-17).

Симон е наречен “пръв” (πρῶτος) само в Евангелието на Матей, но с това изброяването приключва и не се казва, че други апостоли са били “втори”, “трети” и т.н. Обяснението на значението на това числително е много трудно. Католическите екзегети използват този случай, за да запечатат в съзнанието на своите читатели идеите за върховенството и властта на Петър над всички апостоли, а след това и за “първенството” на Петър над римските първосвещеници. Протестантите, разбира се, не са съгласни с тях. Така Беза, отричайки първенството на папите, смята, че думата “първи” е вмъкната тук, в Евангелието на Матей, “по погрешка” (mendose) и затова трябва да бъде извадена. От своя страна католическите екзегети твърдят, че πρῶτος (първи) се среща във всички кодекси – гръцки, латински, сирийски и т.н. Освен това, казват католическите екзегети, гърците, които католиците смятат за разколници, отричащи първенството на Петър, вероятно биха изключили думата “първи” от Евангелието, ако това можеше да стане “честно”, т.е. без да се накърнява истината. Първенството на Петър дава повод на католическите богослови и за други разсъждения, които също представляват интерес, но очевидно не винаги клонят към издигане на катедрата на римския първосвещеник. Някои католици категорично издигат Петър не само над апостолите, но и над епископите, като смятат за почти немислимо епископите да имат правото да бъдат наследници на Петър и останалите апостоли. “Ще кажете: епископите, както се твърди, са наследници на апостолите. Отговарям: това се казва само по аналогия и заради някакво удобство, само в смисъл, че епископите получават от апостолите властта на ръкополагане и епископска юрисдикция, и защото епископите са по-висши от другите свещеници по същия начин, както 12-те апостоли са били по-висши от 70-те ученици; в противен случай епископите биха били лишени от апостолска власт, и то точно тройната. Но властта на епископите се разпростира само върху техните собствени епархии, докато властта на апостолите се разпростира върху всички народи, разпръснати по целия свят. Така че между двете институции – апостолството и епископството – всъщност не може дори да се прави сравнение. Властта на апостолите в Църквата е била върховна и много по-голяма от тази на епископите. Защото апостолите са били научени и изпратени непосредствено от Христос Господ, бидейки като че ли близки легати на Христос с абсолютна власт над целия свят и с върховна власт над цялата Църква, за да имат навсякъде власт, първо, да проповядват Евангелието и да потвърждават проповедта си с дара на езиците и чудесата, а също и да пишат литературни произведения, защото апостолите са имали власт да пишат канонични книги – както е било на практика, когато Матей и Марк са написали Евангелията – каноничните послания и Апокалипсиса; второ, имали са власт навсякъде да основават църкви и т.н. ”

Ако думата “първи” причинява много екзегетични трудности на католическите екзегети, тя е не по-малко проблемна за протестантските богослови, на които дава повод да разсъждават за прословутите немски “рангове”. Почти се забравя, че в другите синоптици няма и най-малък намек за думата “първи” в паралелите към въпросното място и че според учението на самия Христос към учениците Му, който иска да бъде “първи” в Неговото царство, трябва да бъде последен и слуга на всички. Общият смисъл на протестантските разсъждения по този въпрос може да се сведе до това, че Петър е бил само пръв сред равни, т.е. сред апостолите. Това се потвърждава от по-нататъшната история на живота на апостола, когато Христос му казва, че “на тази скала” ще основе Своята Църква и “портите адови няма да ѝ надделеят” (Мат. 16:18). Петър е първият след слизането на Светия Дух, който проповядва от името на всички ученици и първият, който проповядва на езичниците. Спасителят понякога се обръща към Петър като към първи (Мат. 26:40; Лук. 22:31; вж. също Мат. 17:24; Деян. 1:15, 2:14, 37, Деян. 4:8, 5:29). Но в по-нататъшните разсъждения относно това “първенство” на Петър сред равни, мненията отново се разминават. Според някои протестантски екзегети думата “пръв” има отношение само към “реда”, макар че не означава точно, че Петър е бил “пръв” по ранг или власт. Всички апостоли са били с еднакъв ранг и авторитет. Положението им е било едно и също. Не е имало “йерархия” в рамките на този клас. Но както винаги се случва сред всички хора с равен ранг, сред апостолите е имало различия в характера, дарбите и положението. Думата може да означава единствено, че Петър е бил изключителна личност сред апостолите.

С оглед на това доста значително разнообразие от мнения е интересно да се допитаме до свети Йоан Златоуст и да видим как той тълкува въпросната дума. Той казва: “Първият … Петър. Защото имаше и друг Симон, кананец. Марк изброява апостолите според тяхното достойнство, като поставя Андрей след двамата върховни, а Матей не изброява така, а иначе, той поставя Тома, който е бил много по-ниско, над себе си”. Това тълкуване може да не изглежда съвсем задоволително. Но то във всеки случай показва, че едни и същи изрази могат да бъдат разглеждани по съвсем различен начин от начина, по който ги разглеждат католическите и протестантските богослови. Нямаме за цел да дадем тълкуване, което да не подлежи на критика и веднага би премахнало всички по-нататъшни въпроси и недоразумения.

Обърнете внимание обаче, че много неща, които отначало изглеждат на хората по напълно естествен начин, с течение на времето придобиват значение, което не са имали при първото си появяване или случване. Това, че Самият Христос някъде нарича Петър “пръв” и го поставя като глава над всички апостоли, не се вижда никъде. Смисълът на думата “пръв”, приложена от евангелиста към Петър, би бил най-добре разбран, ако продължим това изчисление и пред името на всеки от следващите апостоли поставим съответните цифри, т.е. втори, трети и т.н., до дванадесети. В такъв случай веднага би се видяло, че цялата реч на евангелиста би била затрупана с цифри, от които няма особена нужда и които ненужно биха удължили и разтеглили речта. Тук трябва да отбележим, че написаното от евангелиста често се среща на практика и при нас. При съставянето на каквито и да било списъци рядко снабдяваме всички имена с подходящите числителни, а поставяме 1, 5, 10 и т.н. Написвайки думата πρῶτος, евангелистът може би е искал само да покаже, че всички апостоли могат лесно да бъдат изброени, но чрез това изброяване е оставил на самите читатели, заради краткостта на речта, ако желаят това. Ако евангелистът искаше да означи с πρῶτος върховното достойнство на Петър, той щеше да постави числителното име с определителен член.

Това обаче не отхвърля идеята, че Матей, както и другите евангелисти и авторът на Деяния, са изпитвали особено уважение към Петър и дори са го смятали за “пръв сред равни”. Не бива само да се твърди, че това уважение те са искали да изразят чрез някакви числителни имена. Но ако беше другояче, т.е. ако евангелистът искаше да изрази чрез πρῶτος превъзходството на Петър над останалите апостоли, дори и тогава това не би дало право на папите да изразяват някакви свои претенции и предимства и да ги прикриват с авторитета на апостола или апостолите, защото личното достойнство на никого не може да бъде прехвърлено на други лица и принадлежи само на него.

Първоначалното име на Петър, както става ясно от Евангелието на Йоан, е еврейското име Симон (Шимеон), което означава “слушане” (а не “слушател”), същото като Симеон. Не може да се приеме производното на името Петър от еврейското “патар” – решавам, разлагам, тълкувам сънища, разяснявам. Гръцкото име Петър означава същото като еврейското “Кифа” – камък. Така е според обяснението на Самия Спасител ( Йоан 1:42). До Петър евангелистът поставя брат му Андрей, който според Йоан (Йоан 1:40) е бил повикан преди Петър.

Андрей и Филип са гръцки имена, като първото означава “възрастен, зрял, мъжествен, мъж, човек”, а второто – “любител на коне или жребци”. Предположението, че и двамата апостоли са имали еврейски имена, макар и възможно, не се основава на нищо. Във всеки случай техните еврейски имена изобщо не са ни известни. От Евангелията и Деянията на апостолите за Андрей се знае малко. Смята се, че той заедно с Филип е бил след Петър, Яков и Йоан особено близо до Спасителя ( Марк. 13:3; Йоан 6:8, 12:22). Според Евсевий (“Църковна история”, III, 1) той проповядвал в Скития. Според една древна легенда, записана в руските летописи, Андрей полага основите на християнството в Русия. “Преминавайки с проповедта си през Тракия, Скития и Сарматия, той стигнал сякаш до Днепърските планини, където впоследствие възникнал Киев” (проф. И. Знаменски). Според преданието той умира в Ахая, разпънат на кръст. Епифаний (Adversus Haereses, LI, 17) смята, че Андрей е бил по-големият брат на Петър, но някои го смятат за по-млад, защото евангелистът го нарича брат на Петър.

Апостолите Яков и Йоан, които следват Андрей, са синове на Заведей, от рибарите от Галилейското езеро. Името на майка им е Саломия (срв. Мат. 27:56; Марк. 15:40, 16:1). Ако Йоан е този, който я нарича сестра на Божията майка ( Йоан 19:25), то Яков и Йоан са били братовчеди на Спасителя. И двамата са работили заедно с баща си и работата им е била толкова успешна, че са наели работници, макар че това не означава твърде много. В Евангелието се казва, че са имали само една лодка. Ако лодката на Заведей е била подобна на съвременните лодки на Галилейското езеро, в нея са могли да се поберат четирима души и е побирала 6 или 7 тона. Но размерът на лодките тогава вероятно е бил по-голям, отколкото сега, при просперитета на риболовната индустрия. Заплатите, плащани на рибарите, вероятно са били същите като на работниците на лозето, т.е. по един денарий на ден. Марк споменава Яков и Йоан преди Андрей, а същите са споменати и в Деяния 1:13. Зеведей е споменат тук вероятно само за да се разграничи синът му Яков от Яков Алфеев, споменат по-късно. Йоан е авторът на нашето четвърто Евангелие.