Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге’с, сиреч, синове на гръма;
Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге’с, сиреч, синове на гръма;
Нито Матей, нито Лука отделят Андрей от брат му Симон, което вероятно означава, че и двамата братя са били призовани да следват Христос по едно и също време. Но Марк поставя Заведеевите синове на второ и трето място, очевидно поради признатото им значение в кръга на апостолите (Петър, като “уста на апостолите”, който винаги говори от името на всички апостоли, Марк поставя, подобно на евангелист Матей, на първо място).
“Воанергес”, т.е. “синове на гърма”.” Думата “Воанергес” очевидно произлиза от две думи: “воан” – арамейска дума, съответстваща на еврейското “бней” (от “баним”), “синове”, и глагола “рагаш”. Последният глагол няма значението на ” гърмя” на библейски иврит, но би могъл да има такова значение в общоприетия иврит по времето на Христос. Поне в арабския език има глагол, близък до него, а именно “раджаса” със значение “гърмя с гръм”. Защо Господ нарича Яков и Йоан така, евангелист Марк не казва, така че за обяснение трябва да се обърнем към Евангелието от Лука. Последният съобщава за един случай, когато двамата братя са проявили много голяма избухливост и гневен нрав, което би могло да бъде причина да им се даде такова прозвище – “синове на гърма” (Лука 9:54).
Някои тълкуватели виждат в това прозвище алюзия за силното впечатление, което двамата братя са направили на слушателите с проповедта си (Евтимий Зигабен). Ориген нарича Йоан Богослов “мислен гръм”.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 2
А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат,
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
Глаголът „повика“ се разбира и за следващите имена; той се подразбира и по отношение на останалите. „И им даде името… синове на гръмотевицата.“
Както „син на човек“ е човекът, „син на погибелта“ е погиващият, а „син на мира“, миролюбивият, така и „синове на гръмотевицата“ са онези, които гърмят.
Защото тези двамата като с небесен гръм възвестили възвишените богословски догмати: Иаков – неписано, а Йоан – писмено.
А Воанергес е еврейска дума, както и Кифа.