От Матея свето Евангелие – глава 9 – стих 13

И тъй, като опровергал фарисеите и с общи доказателства, и със свидетелство на Свещеното Писание, Той прибавя още: „не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. Тези думи Спасителят казал за осмиване на фарисеите, също така, както е казано: „ето Адам стана като един от Нас“; и на друго място: „ако бих огладнял, не бих казал на тебе“. А че на земята нямало нито един праведен, за това ясно свидетелства апостол Павел, като казва: „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия.“

От друга страна, Христовите думи служили за утеха и на призованите. Той като че ли така говорил: Аз не само че не се гнуся от грешниците, но за тях съм и дошъл.

А за да не ги направи нехайни, казвайки: „Не съм дошъл да призова праведници, а грешници“, не се спрял на тези думи, но прибавил: „към покаяние“ – т.е., Аз съм дошъл не затова грешниците да останат грешници, но да се променят, да станат по-добри.

Беседи върху Евангелието от Матей, 30

По отношение на думите: “Дойдох да призова…” някои църковни писатели задават следните въпроси. Христос е дошъл при всички, – защо Той казва, че не е дошъл при праведниците? Следователно, имало ли е хора, които не са имали нужда Той да дойде? Наистина ли Христос е искал да изрази мисълта, че е дошъл само при грешниците? Ако под “грешници и праведници” (мними) Той наистина има предвид само грешниците, може ли да Му се приписва мисълта, че разделя грешниците на групи? Отговаряйки на тези въпроси, нека кажем, че изразът на Христос трябва да се разбира само в най-широк, ако не и в абсолютен смисъл: Той дошъл изключително при грешниците. Защо не и при праведните? Защото няма такива. Кой е този, който ще живее и няма да съгреши? Единствено Христос е абсолютно праведен, а всички останали са грешници. По този начин в 13 стих е изразена мисълта на Христос за греховността на всички хора.

Книжниците и фарисеите, които се смятали за праведни, грешали: те били не само грешници, но дори по-грешни от тези митари и техните другари. Следователно не трябва да се прави разлика между грешници и праведници, а само между относително грешни и абсолютно грешни. Първите не са толкова грешни, че да не могат да приемат Христос; вторите са по-грешни от тях, защото пред лицето на живата и абсолютна Истина и безгрешност се смятат за праведници и затова не могат да приемат Христос. Христос никога не е казвал, че всички трябва да Го приемат, че са Го приели или че Го приемат. В цялото Евангелие е застъпена мисълта за грешниците, които са спасени, и за грешниците, за които вратата на спасението е затворена.