От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 28

Докато намиращите се в лодката недоумяват: “Откъде е Този, че и ветровете, и морето Му се покоряват?” проповедници стават бесовете. Евангелистите Марк и Лука говорят за един болен, който имал легион бесове, защото единият от тези двама е бил по-страшен от другия. Сам Господ се приближи до тях, понеже никой не смееше да ги доведе.

Бесовете живееха в гробници, като желаеха да внушат на хората мисълта, че душите на умрелите стават бесове. Но никой да не мисли така, защото душата, щом излезе от тялото, не се скита по този свят: душите на праведните са в Божията ръка, а що се отнася до душите на грешните, и те биват отвеждани оттук, както, например, душата на богаташа.

Мястото, на което пристигнал Спасителят, Матей нарича ἡ χώρα τῶν Γαδαρηνῶν – страната на гадаринците. В древността е имало три града, от които евангелистите може би са заимствали наименованията си за тази местност.

1. Гераса – Този град се намирал далеч на югоизток от Галилейското езеро, на границата с Арабия, на два дни път от южния бряг на Галилейското езеро, малко по на север от река Ярмук, приток на Йордан. От града са останали най-значителните руини в тази местност. Той се е намирал на мястото на днешния град Джераш. Предполага се обаче, че евангелистът не е могъл да посочи името на местността край Галилейското езеро и че името γερασνῶν, което се среща в някои ръкописи, е само повредено γεγρεσηνῶν.
2. По-близо до езерото е била Гадара, южно от река Ярмук, също приток на Йордан. Йосиф Флавий казва, че Гадара е била укрепената столица на Перея. Думите на Евсевий не се отличават с яснота; той казва, че Гадара е била разположена срещу (ἀντικρύ) Скитополис и Тивериада (Тиберия) на изток, на планина, където имало горещи лечебни извори. Неяснотата тук е, че Тиберия е била малко на север от Гадара от другата (източна) страна на Йордан, а Скитополис (Беосан) е бил много по на юг. Гадара е била известна със своите горещи извори далеч отвъд границите на Палестина, и за нея, между другото, споменава и Страбон. Градът е бил разрушен от евреите, но след това е възстановен от Помпей и от него са останали много монети. Гадара бил населена предимно с езичници, а Йосиф Флавий го нарича πόλις ἑλληνίς – гръцки град. Той бил един от десетте града на т.нар. Декаполис (Десетоградие). В наши дни се нарича Ум-Кейс. Област Гадара граничила на запад с област Скитополис, а на север – с Ипон. Градът притежавал част от ивицата от източната страна на езерото. Трудно е да се определи какво отношение е имала тази ивица към ивицата на Ипон, който също владеел брега на езерото в средната му източна част.
3. Според свидетелството както на Ориген, така и на Евсевий, съществувал е град Гергеса, от който днес не е останала никаква следа (местността е известна в наши дни с името Керса). Трудно е да се каже принадлежала ли е Гергеса на Гадара, и ако да, как точно, след като между тях се е намирала сама областта на Ипон, и защо тази област не е била наречена на името на този град. Цанг допуска, че цялата област се е наричала Гадаринска, включително и мястото, където бил разположен Гергеса. Това обяснява разликите в свидетелствата на евангелистите, от които единият (Матей) нарича местността (според по-вероятния прочит) гадаринска страна, а другите двама синоптици (също според по-вероятния прочит) Марк – γερασηνῶν (Марк 5: 1), а Лука – γεργεσηνῶν (Лука 8:26; в руската Библия при Матей е „в Гергесинската страна“, а при Марк и Лука е„Гадаринската“). По този начин трябва да допуснем, че Спасителят е излязъл на брега около Гергеса и е искал да тръгне оттам по пътя за Гадара, ако такъв път е имало.

По-нататъшният разказ ни поставя пред още повече трудности. Според Матей, към Христа се приближили двама бесновати, а според Марк и Лука – само един. Няма друг начин да се съгласуват евангелистите, освен с предположението, че Матей е обърнал внимание на двама души, а другите синоптици – само на един, който е изглеждал по-свирепо от другия. Вторият при Матей, не се появява ясно, а сякаш замъглено. Впрочем, някои изрази на Марк (Марк 5:9) „защото сме много“ се тълкуват м смисъл, че е имало не много демони, а бесновати. Дали бесноватият е бил един, двама или даже няколко, няма как да се определи точно.

Известно е само, че живеели в гробници. И сега пътуващите по пътя към Гадара срещат гробници, изсечени в скалите. Причината обладаните от бесове да живеят там се обяснява с еврейското суеверие, според което демоните пребивавали предимно в гробища и гробници, а бесноватите само следвали това суеверие. Но по-естествено е да се обясни животът на обладаните в гробници с това, че те били прогонвани от градовете и селата. С какво са се хранили? Трудно е да отговорим с точност. Може би с растения и треви, а може би и някои хора им носели храна, макар последното да е съмнително.

Думите на евангелист Матей „никой не смееше да минава по тоя път“ показват, че пътят наистина е бил опасен за един или повече души, а не че всички връзки между Гадара и Гераса били преустановени заради присъствието на бесноватите. Че не са били опасни за всички, личи и от факта, че поне единия някои хора се опитали да вържат (Марк 5:4, Лука 8:29). Опасността от тях се състояла в това, че те били χαλεποὶ λίαν, тоест не просто свирепи, но твърде свирепи.