От Матея свето Евангелие – глава 8 – стих 20

В Лука думата „говори“ е заменена с „казал“; иначе стихът е буквално подобен на този в Матей. От този стих можем да разберем по-ясно, отколкото от предишния, защо Спасителят отхвърля книжника. Последният видял величието на чудесата, извършени от Христос, и пожелал, както предполагат Йероним, Теофилакт и други, да Го последва, за да се възползва от тях, желаейки точно същото, което Симон влъхва искал от Петър.

Това, че книжникът наистина е имал предвид земна изгода, може да се заключи от самите думи на Иисус Христос, в които с право се открива указание за Неговата бедност – „Син Човешки“. Това название се среща често в Новия Завет – според Теодор Цан, в евангелието от Матей 30 пъти (според други – 33), в Марк – 13 пъти (според други 14, а Марк 8:31 не прави изключение), в Лука – 24 пъти, в Йоан – 12 пъти (според други 11). Това название изобщо не се среща при апостол Павел, а в Деяния на апостолите – само веднъж (Деян. 7:56). Когато разгледаме тези места, виждаме, че Иисус Христос никога не е бил наричан Син Човешки от другите, с едно изключение – в Йоан 12:34, където народът само повтаря израза на Самия Христос. Само Той нарича Себе Си Син Човешки. Названието нито един път не е използвано като сказуемо, а винаги или като подлог, или като допълнение. Значенията, в които се използва, могат да се разделят на три групи:

1) то посочва най-общо земния живот на Иисус Христос (примери: Марк.2:10, 2:28; Мат.8:20; Лук.19:10);

2) указва на Неговия страдалчески живот и смърт (примери: Марк.8:31, 9:31, 14:21);

3) указва на Неговата слава в настоящето и бъдещето (примери: Мат 24:30, 25:31).

В наши дни, след работата на многобройни учени, които са изследвали този въпрос, може да се счита за доказано, че изразът „Човешки син“ не е бил популярно название за Месията в дните на Христос. Но изразът е бил добре познат в Стария завет и там се е използвал или за обозначаване на човешката слабост, несъвършенство, безпомощност, зависимост от Бога и т.н. (напр. в Пс. 8:5 и често в Йезекиил, в чиято книга той е приложен към пророка цели 80 пъти), или за величие (Дан. 7:13-14).

Ако, както беше казано, в дните на Христос изразът „Син Човешки“ не е бил название на Месията, той все пак може да е преминал в народната реч и, тъй като е бил популярен, може да е бил заимстван от Христос и приложен към Него. В какъв смисъл?

В отговор на този въпрос са предложени много теории. Но най-вероятната, която според нас най-добре обяснява разглеждания случай, е тази, според която делото на Христос на земята е било да установи и утвърди Божественото Царство на земята. Самият Той обявил Себе Си за Цар на това Царство. Идеалният Цар е представен в книгата на пророк Даниил (Дан. 7:13-14), но тази идея за Христос, Комуто са дадени власт, слава и царска власт, е обединена с идеята за Човека на скърбите или страдащия Раб на Яхве у пророк Исайя. Христос прилага всички тези идеи към Себе Си – старозаветната идея за човешката слабост, безпомощност и зависимост от Бога, идеята за изпълнения със слава и власт Цар на Даниил и идеята за страдащия Слуга на Яхве на Исайя, изразявайки и трите идеи в думите „Човешки Син“.

За непосредствените слушатели на Христос подобно име не може да изглежда като название на Месията, но е свързано с изрази, познати на еврейското ухо. Сред идиомите на еврейския език е употребата на думите „син“ (бен, бар) и „дъщеря“ (бат), „къща“ (бет) в случаите, когато в други езици тези думи изобщо не се използват. По този начин изразът „бен-адам“ (същото като Син Човешки) може да не е звучал странно за страничните хора.

Но в устата на Христос този израз е бил скритото название на Месията и обозначение на Неговото месианско достойнство, именно в трите посочени смисъла – като представител на човечеството, Цар на Царството и страдащ Раб на Яхве. Най-доброто доказателство, че това наистина е било така, тоест, че Христос, наричайки Себе Си Син Човешки, е възвестявал, че Той е Месията, е обстоятелството, че изразът по-късно наистина е бил разбиран в месиански смисъл от Неговите ученици.