Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш.
Срв. Лука 9:57
Глаголите, обозначаващи „отправяне” , са едни и същи в стихове 18 и 19, но в различни глаголни времена: ἀπελθεῖν и ἀπέρχῃ. Руските преводачи са предали глагола в стих 18 ἀπελθεῖν по-скоро по смисъл, отколкото по действителното му значение, защото този глагол всъщност не означава „отплавам“, а просто „тръгвам“ или „заминавам“. Но ако пътят е по вода, тогава, разбира се, глаголът означава и „отплавам“.
Книжникът, дошъл при Христос, използва същия гръцки глагол и това означава, че той моли Христос да го вземе със себе си в лодката, докато Той се отправя към другия бряг. Лука предава същото обстоятелство, но отново в друга връзка, като посочва, че това е станало „по пътя“, т.е. по пътя към езерото. Тук имаме формално, но не и реално противоречие, което не може да бъде отстранено. Че наистина няма реално противоречие, добре показва блажени Августин: „Ако според Матей това (т.е. молбата на книжника) се е случило, когато Христос заповядал да се премине езерото, а според Лука, когато те (т.е. Христос и учениците) са вървели по пътя, то противоречие няма, защото и в двата случая те са вървели по пътя, за да се приближат до езерото“. Във всеки случай от свидетелството на Матей не може да се направи категоричен извод, че молбата е била отправена не по пътя, а на самото езеро. Може би мисълта за Спасителя като носител на болестта (на хората), е внушила или напомнила на Матей Христовите думи за бездомността на Човешкия син и, за да докаже това, той разказва една случка от живота на Спасителя, а във връзка с нея и друга (стих 21), малко по-различна от първата. Към казаното дотук трябва да добавим, че Лука съобщава не за двама души, пожелали да придружат Спасителя, а за трима (Лука 9:61-62 – третият).
Думата „един“ има очевидна връзка с „друг“ от стих 21 и е просто изброяване на хората, които се обръщат към Христос с молба. Други съвременни екзегети обаче смятат, че „един“ тук е употребено в смисъл на неопределителното местоимение „някой“ (τις), което е напълно разбираемо, тъй като числителните имена често се използват в този смисъл. Книжникът нарича Спасителя Учител, като гръцката дума е взета от обичайната еврейска (арамейска) дума, изразяваща почит към хора, които могат да преподават или преподават добре. Причините, които подтикват книжника да се обърне към Христос за разрешение да Го последва, се определят различно. Иларий Пиктавийски, чието тълкуване е в голяма степен алегорично, обаче дава интересно и остроумно обяснение: „Този книжник, бидейки един от учителите на закона, пита дали да Го следва; сякаш законът не съдържа указание, че именно Христос е Този, Който може да бъде следван с полза. По този начин книжникът проявява неверието си в един недоверчив въпрос, защото вярващият не трябва да пита, а да следва“. Подобно мнение има своите основания. Книжниците, юдейските учени, са се посветили на изучаването на Писанията. Подобно мнение има своите основания. Книжниците, юдейските учени, са се посветили на изучаването на Писанията. Но изучавайки буквата им, те били изгубили разбирането на техния дух. По-нататъшните думи на Христос показват, че Той не вярвал в искреността на книжника.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 57
И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Книжник“ се нарича човек, който познава книгите на Закона. Този, като видя множеството чудеса, помисли, че Иисус извлича от тях полза, и затова се стремеше да Го последва, за да събере и сам богатства. Но Христос, като предусети намерението му, сякаш каза следното: „Ти, следвайки Ме, се надяваш да придобиеш богатство; но не виждаш ли, че Аз нямам дори дом? Такъв трябва да бъде и Моят последовател.“