В този стих Спасителят веднага започва да говори по тема, която изглежда няма никаква връзка с предишните Му напътствия. Теодор Цан обяснява тази връзка по следния начин: „Иисус, говорейки на Своите ученици на всеослушание пред юдейската тълпа, тук не проповядва срещу езическия и светски начин на мислене като цяло (срв. Лука 12:13-31), а показва несъвместимостта му с благочестието, за което учениците трябва и ще се грижат. Именно тук се намира връзката с предходните части на речта. До този момент народът...
В този стих Спасителят веднага започва да говори по тема, която изглежда няма никаква връзка с предишните Му напътствия. Теодор Цан обяснява тази връзка по следния начин: „Иисус, говорейки на Своите ученици на всеослушание пред юдейската тълпа, тук не проповядва срещу езическия и светски начин на мислене като цяло (срв. Лука 12:13-31), а показва несъвместимостта му с благочестието, за което учениците трябва и ще се грижат. Именно тук се намира връзката с предходните части на речта. До този момент народът е смятал фарисеите за предимно благочестиви хора, но с благочестивата ревност, която Иисус Христос никога не им е отричал, много фарисеи и равини свързвали светски интереси. Наред с гордостта (Мат. 6:2, Мат. 5 :16, Мат. 23:5-8; Лука 14:1, 7-11; Йоан 5:44, Йоан 7:18, Йоан 12:43) се посочва най-вече любовта им към парите. По този начин и разглежданият откъс служи за обяснение на Мат. 5:20.“
Може да се приеме, че това мнение съвсем точно разкрива каква е връзката, ако тя наистина съществува, между тези различни части. Но връзката може да бъде изразена и по-ясно.
Ние смятаме, че цялата Проповед на планината е поредица от очевидни истини и че понякога е изключително трудно да се намери връзка между тях, точно както е трудно да се намери връзка в речника между думи, отпечатани на една и съща страница. Не може да не се види, че възгледът на Цан за такава връзка се характеризира с известна изкуственост и във всеки случай такава връзка едва ли би могла да бъде възприета от учениците, на които е говорил Иисус Христос, и от хората. Въз основа на тези съображения имаме пълното право да разглеждаме този стих като начало на нов раздел, в който се споменават съвсем нови теми, и то без непосредствено отнасяне към фарисеите или езичниците.
В Проповедта на планината Христос не толкова изобличава, колкото поучава. Той не използва изобличенията заради самите тях, а отново със същата цел – да поучава. Ако може да се предположи някаква връзка между отделните части на Проповедта на планината, тя изглежда се крие в разнообразието от препратки към изкривените представи за праведност, които са присъщи на естествения човек. Нишката на Проповедта на планината е описание на тези изопачени понятия и след това обяснение какви трябва да бъдат истинските, правилните понятия. Сред изопачените представи на грешния и естествен човек са и неговите представи и възгледи за светските блага. И тук Спасителят оставя на хората сами да се съобразят с даденото от Него учение; то е само светлината, чрез която е възможна нравствена работа, имаща за цел нравственото усъвършенстване на човека, но не и самата работа.
Правилната и обща представа за земните съкровища е следната: „Не си трупайте земни съкровища.“ Излишно е да се разсъждава, както прави Цан, дали тук се има предвид само „големи натрупвания“, „събиране на големи капитали“, ползването им от алчния човек, или и събирането на малки капитали, грижата за насъщния хляб. Изглежда, че Спасителят не говори нито за едното, нито за другото. Той изразява единствено правилния възглед за земните богатства и казва, че техните качества сами по себе си трябва да възпират хората да се отнасят към тях с особена любов, да ги придобиват и да ги превръщат в цел на живота си. Свойствата на земното богатство, посочени от Христос, трябва да напомнят на хората за нестяжанието, а последното трябва да определя отношението на човека към богатството и земните блага като цяло. От тази гледна точка богатият човек може да бъде също толкова нестяжателен, колкото и бедният. Всичко, дори “големите натрупвания” и “събирането на големи капитали”, може да бъде морално правилно и законно, ако в тези човешки действия присъства духа на нестяжателност, за който говори Христос. Христос не изисква от човека аскетизъм.
„Не си събирайте съкровища на земята“ – μὴ θησαυρίζετε θησαυρούς, би било по-добре да се преведе: не ценете съкровищата на земята, като „на земята“ се отнася, разбира се, не до съкровищата, а до „не ценете“ („трупайте“), тоест, не събирайте на земята. Ако “на земята” се отнася за “съкровищата”, т.е. ако тук се имат предвид “земни” съкровища, то на първо място би стояло, вероятно, θησαυρούς τοὺς ἐπὶ τῆς γῆς, така и в следващия стих, или може би τοὺς θησαυρούς ἐπὶ τῆς γῆς. Но бележката на Т. Цан, че ако “на земята” се отнася за съкровище, би трябвало да очакваме οὕς вместо поставеното тук ὅπου, едва ли може да се приеме, защото οὕς може да стои и в двата случая. Защо да не трупаме за себе си съкровища на земята? Защото ὅπου σὴς καὶ βρῶσις ἀφανίζει, „там молец и ръжда ги унищожава, а крадци ги подкопават и крадат“.
„Молец“ (σής) – подобна на еврейската дума „сас“ (Ис. 51:8 – само веднъж в Библията) и със същото значение – трябва да се приема най-общо за някакъв вредител, който уврежда имуществото. Също и думата „ръжда“, т.е. ръждясване. Под последната дума трябва да се разбира развала от всякакъв вид, защото Спасителят, разбира се, не е имал предвид, че не бива да се събират само такива предмети, които са подложени на разваляне от молци или ръжда (макар че буквалното значение на тези думи е такова), а се е изразил само в общ смисъл. В същия смисъл са и следващите Му думи, тъй като не само копаенето и кражбата в буквалния смисъл на думата причиняват загуби. Паралелното място е в Иак. 5:2-3. Равините са имали обща дума за ръжда – халуда.
Проф. А. П. Лопухин
В този стих Спасителят веднага започва да говори по тема, която изглежда няма никаква връзка с предишните Му напътствия. Теодор Цан обяснява тази връзка по следния начин: „Иисус, говорейки на Своите ученици на всеослушание пред юдейската тълпа, тук не проповядва срещу езическия и светски начин на мислене като цяло (срв. Лука 12:13-31), а показва несъвместимостта му с благочестието, за което учениците трябва и ще се грижат. Именно тук се намира връзката с предходните части на речта. До този момент народът е смятал фарисеите за предимно благочестиви хора, но с благочестивата ревност, която Иисус Христос никога не им е отричал, много фарисеи и равини свързвали светски интереси. Наред с гордостта (Мат. 6:2, Мат. 5 :16, Мат. 23:5-8; Лука 14:1, 7-11; Йоан 5:44, Йоан 7:18, Йоан 12:43) се посочва най-вече любовта им към парите. По този начин и разглежданият откъс служи за обяснение на Мат. 5:20.“
Може да се приеме, че това мнение съвсем точно разкрива каква е връзката, ако тя наистина съществува, между тези различни части. Но връзката може да бъде изразена и по-ясно.
Ние смятаме, че цялата Проповед на планината е поредица от очевидни истини и че понякога е изключително трудно да се намери връзка между тях, точно както е трудно да се намери връзка в речника между думи, отпечатани на една и съща страница. Не може да не се види, че възгледът на Цан за такава връзка се характеризира с известна изкуственост и във всеки случай такава връзка едва ли би могла да бъде възприета от учениците, на които е говорил Иисус Христос, и от хората. Въз основа на тези съображения имаме пълното право да разглеждаме този стих като начало на нов раздел, в който се споменават съвсем нови теми, и то без непосредствено отнасяне към фарисеите или езичниците.
В Проповедта на планината Христос не толкова изобличава, колкото поучава. Той не използва изобличенията заради самите тях, а отново със същата цел – да поучава. Ако може да се предположи някаква връзка между отделните части на Проповедта на планината, тя изглежда се крие в разнообразието от препратки към изкривените представи за праведност, които са присъщи на естествения човек. Нишката на Проповедта на планината е описание на тези изопачени понятия и след това обяснение какви трябва да бъдат истинските, правилните понятия. Сред изопачените представи на грешния и естествен човек са и неговите представи и възгледи за светските блага. И тук Спасителят оставя на хората сами да се съобразят с даденото от Него учение; то е само светлината, чрез която е възможна нравствена работа, имаща за цел нравственото усъвършенстване на човека, но не и самата работа.
Правилната и обща представа за земните съкровища е следната: „Не си трупайте земни съкровища.“ Излишно е да се разсъждава, както прави Цан, дали тук се има предвид само „големи натрупвания“, „събиране на големи капитали“, ползването им от алчния човек, или и събирането на малки капитали, грижата за насъщния хляб. Изглежда, че Спасителят не говори нито за едното, нито за другото. Той изразява единствено правилния възглед за земните богатства и казва, че техните качества сами по себе си трябва да възпират хората да се отнасят към тях с особена любов, да ги придобиват и да ги превръщат в цел на живота си. Свойствата на земното богатство, посочени от Христос, трябва да напомнят на хората за нестяжанието, а последното трябва да определя отношението на човека към богатството и земните блага като цяло. От тази гледна точка богатият човек може да бъде също толкова нестяжателен, колкото и бедният. Всичко, дори “големите натрупвания” и “събирането на големи капитали”, може да бъде морално правилно и законно, ако в тези човешки действия присъства духа на нестяжателност, за който говори Христос. Христос не изисква от човека аскетизъм.
„Не си събирайте съкровища на земята“ – μὴ θησαυρίζετε θησαυρούς, би било по-добре да се преведе: не ценете съкровищата на земята, като „на земята“ се отнася, разбира се, не до съкровищата, а до „не ценете“ („трупайте“), тоест, не събирайте на земята. Ако “на земята” се отнася за “съкровищата”, т.е. ако тук се имат предвид “земни” съкровища, то на първо място би стояло, вероятно, θησαυρούς τοὺς ἐπὶ τῆς γῆς, така и в следващия стих, или може би τοὺς θησαυρούς ἐπὶ τῆς γῆς. Но бележката на Т. Цан, че ако “на земята” се отнася за съкровище, би трябвало да очакваме οὕς вместо поставеното тук ὅπου, едва ли може да се приеме, защото οὕς може да стои и в двата случая. Защо да не трупаме за себе си съкровища на земята? Защото ὅπου σὴς καὶ βρῶσις ἀφανίζει, „там молец и ръжда ги унищожава, а крадци ги подкопават и крадат“.
„Молец“ (σής) – подобна на еврейската дума „сас“ (Ис. 51:8 – само веднъж в Библията) и със същото значение – трябва да се приема най-общо за някакъв вредител, който уврежда имуществото. Също и думата „ръжда“, т.е. ръждясване. Под последната дума трябва да се разбира развала от всякакъв вид, защото Спасителят, разбира се, не е имал предвид, че не бива да се събират само такива предмети, които са подложени на разваляне от молци или ръжда (макар че буквалното значение на тези думи е такова), а се е изразил само в общ смисъл. В същия смисъл са и следващите Му думи, тъй като не само копаенето и кражбата в буквалния смисъл на думата причиняват загуби. Паралелното място е в Иак. 5:2-3. Равините са имали обща дума за ръжда – халуда.