да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
Когато се молим „да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“, ние не предполагаме, че някой може да попречи на изпълнението на Божията воля или че Той се нуждае от нашата молитва, за да изпълни волята Си. По-скоро се молим Неговата воля да бъде изпълнена във всички. Мисли за небето и земята като за образ на самите нас – дух и плът. Смисълът на молбата е същият, а именно: в нас (като дух и плът, като небе и земя заедно) да се изпълни Божията воля на земята, както е на небето. А какво повече иска Бог от това ние самите да ходим по Неговите пътища? Затова молим Той да ни даде силата на Своята воля и способността да я изпълняваме, за да се спасим, както на небето, така и на земята. А цялата Негова воля е спасението на онези, които Той е осиновил.
Това е или обща молитва за [идването] на Царството [на Бога] в целия свят, за да се прекрати царуването на дявола, или е за [идването на] Царството във всеки от нас, за да може Бог да царува там и грехът да не царува в смъртното ни тяло. Но нека отбележим, че да се молиш за [идването на] Божието царство и да не се страхуваш от съда, идва единствено от високо доверие и от неопетнена съвест.
От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 2
А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
Проф. А. П. Лопухин
В гръцкия текст само думите са подредени по различен начин (спрямо руския превод, бел. пр.), но смисълът е същият. Тертулиан размества двете прошения в този стих, като след „да се свети Твоето име“ поставя „да бъде Твоята воля“ и т.н. Думите „както на небето, така и на земята“ могат да се отнасят до всяко от първите три прошения.
Сред екзегетите има много разсъждения относно думите „да дойде Твоето царство“. Какво Царство? Някои отнасят този израз към края на света и го разбират изключително в т.нар. есхатологичен смисъл, т.е. смятат, че тук Христос ни учи да се молим да се извърши по-бързо Страшният съд и да настъпи Божието Царство във „възкресението на праведните“, с погубването на злите хора и изобщо на всяко зло. Други оспорват това мнение и твърдят, че втората и третата молба са тясно свързани – Божията воля се изпълнява, когато дойде Божието царство, и, напротив, идването на Божието царство е необходимо условие за изпълнението на Божията воля. Но към третото прошение е добавено: „както на небето, така и на земята“. Следователно тук се говори за земно царство, за разлика от небесното царство. Очевидно е, че небесните отношения служат тук просто като образец за земни отношения, при това едновременни. Във всеки случай това е най-доброто обяснение. Едва ли Христос говори тук за далечното бъдеще в есхатологичен смисъл. Идването на Божието царство на земята е бавен процес, свързан с непрекъснатото усъвършенстване на човека като нравствено същество, в нравствения живот. Освен това евреите, на които Христос говори, познават продължението и развитието на Божието царство от предишната си история, в условията на постоянни провали и препятствия от страна на злото. Божието царство е върховенство на Бога, когато законите, дадени от Него, придобиват все по-голяма сила, значение и уважение сред хората. Този идеал е осъществим в този живот и Христос ни е научил да се молим за неговото осъществяване. Неговото осъществяване е свързано с молитвата да се свети Божието име.