насъщния ни хляб дай ни днес;
С думата „насъщен“ Той има предвид това, което е достатъчно за нашето съществуване, за нашата същност и за нашата прехрана. По този начин Той ни учи да не се тревожим за утрешния ден. „Насъщният хляб“ е и Тялото Христово, за което се молим да ни удостои да Му станем причастни без осъждане.
Какво е насъщният хляб? Достатъчното за един ден. Тук Иисус говори на хора, които имат естествени нужди на плътта, които са подвластни на нуждите на природата. Той не твърди, че ние сме ангели. Той се снишава към немощта на нашата природа, давайки ни Своите заповеди. Тежестта на природата не ви позволява да останете без храна. Така че за съзиждането на вашия живот, казва Той, Аз искам необходимата храна, а не пълна свобода от природните нужди. Но обърнете внимание как дори в нещата, които са телесни, изобилстват духовни съответствия. Защото ние се молим не за богатство или прищевки. Не за разточителство или екстравагантно облекло се молим, а само за хляб. И то само за ежедневен хляб, за да не се „тревожим за утрешния ден“.
Беседи върху Евангелието от Матей
Поради тази причина ни е заповядано да искаме това, което е достатъчно за запазване на телесното вещество: не лукс, а храна, която възстановява загубеното от тялото и предотвратява смъртта от глад; не трапези, които разпалват и подтикват към удоволствия, нито такива неща, които карат тялото да се надига срещу душата; а хляб, и то не за много години, а толкова, колкото ни стига за днес.
Наричаме го наш хляб, но се молим да ни бъде даден, защото той е Божий и става наш, когато го получим.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
“Дай ни днес”. В славянската Библия – днесь; във Вулгата – hodie. Думата “хляб” е доста сходна с тази, която се използва в нашите руски изрази: “да изкараш хляб с труд”, “да се потрудиш за парче хляб” и т.н., т.е. под хляб тук трябва да се разбира най-общо състоянието на живота, прехраната, определено благосъстояние и т.н. В Свещеното Писание думата „хляб“ често се използва в собствения си смисъл (cibus, a farina cum aqua permixta compactus atque coctus – Грим), но тя означава и най-общо всяка храна, необходима за човешкото съществуване, не само телесна, но и духовна (срв. Иоан6 – за небесния хляб). Коментаторите изобщо не обръщат внимание на думата „наш“. Това може да е дреболия, но дреболиите са важни в Евангелието. На пръв поглед не изглежда съвсем ясно защо трябва да искаме от Бога хляб, когато този хляб е „наш“, т.е. вече ни принадлежи. Думата „нашия“ изглежда излишна; човек би могъл просто да каже: „дай ни днес насъщния хляб“. Обяснението ще бъде дадено по-долу.
„Насъщен“ (ἐπιούσιος) се обяснява различно и е сред най-трудните за тълкуване изрази. Думата се среща само тук и още в Евангелието на Лука (Лука 11:3). Никъде другаде не се среща в Стария завет или в класическата гръцка литература. Нейното обяснение “е било мъчение за богословите и граматиците” (carnificina theologorum et grammaticorum). Един писател казва, че “да искаш да постигнеш нещо точно тук е като да забиваш пирон с гъба” (σπόγγῳ πάτταλον κρούειν).
Опитали са се да избегнат трудностите, като са посочили, че това е грешка на преписвача, че оригиналът първоначално е τόν ἄρτον ἐπὶ οὐσίαν – хляб за нашето съществуване. Преписвачът по погрешка е удвоил τον в думата ἄρτον и е променил επιουσιαν в επιουσιον, за да съответства на тази промяна. Така е образуван евангелският израз: τον αρτον τον επιουσιον. На това, без да навлизаме в подробности, ще кажем, че думата ἡμῶν (τὸν ἄρτον ἡμῶν τὸν ἐπιούσιον) абсолютно не позволява такова тълкуване; освен това в Лука 11:3 ἐπιούσιον стои безспорно ἐπιούσιον – както и при Матей. Следователно това тълкуване вече е отхвърлено от екзегетите. От съществуващите и приети от най-новите учени тълкувания могат да се отбележат три.
Съвсем ясно е каква е разликата в смисъла, произтичаща от това дали приемаме това тълкуване, или се съгласяваме с предишното. Но ако приемем тълкуванието на Йероним, ще трябва да признаем, без да споменаваме различните филологически трудности, че то противоречи на думите на Спасителя: „не се грижете за утрешния ден“ (Мат. 6:34); също така е неразбираемо защо искаме „да ни даде днес утрешния хляб“. Като посочва „махар“, самият Йероним превежда ἐπιούσιος с думата super-substantialis. Според Кремер от ἰέναι и съставните с него думи не може да се докаже нито една производна с окончание -ιουσιος; докато напротив, от οὐσία са произведени много такива думи. В думи, съставени с ἐπί, в които коренът започва с гласна, сливането се избягва, като се изпуска ι, както в ἐπεῖναι. Но това невинаги е така и ι се запазва например в такива думи като ἐπιέτης (в други случаи ἐπέτειος), ἐπιορκεῖν (в църковногръцки ἐπιορκίζειν), ἐπιεικής, ἐπίουρος (Омир има ἔθορος). Следователно трябва да се приеме, че ἐπιούσιος е образуван от οὐσία, подобно на подобни образувания от думи , завършващи на ια – ιος (ἐπιθυμία – ἐπιθύμιος, ἐπικαρπία – ἐπικάρπιος, περιουσία – περιούσιος и т.н.). Значението на οὐσία на разглежданото място няма да е философско, а просто на битие, природа, а ἄρτος ἐπιούσιος означава “хляб, необходим за нашето съществуване или за нашата природа“.
Това понятие е добре изразено в руската дума „насущни“. Това обяснение се потвърждава от употребата на думата οὐσία при класиците (напр. Аристотел) в смисъл дори на живот, съществуване. „Хляб насъщни“, т.е. необходим за съществуването, за живота, според Кремер е кратко обозначение на еврейското „лехем хок“, което се среща в Притчи 30:8 – хляб на жътвата, което Седемдесетте превеждат с думите „необходим“ и „достатъчен“.
Според Кремер тя трябва да се преведе така: „нашия, необходим за живота ни хляб, дай ди днес“. Обстоятелството, че тълкуването „утрешен“ се среща само при латинските автори, но не и при гръцките, тук е от решаващо значение. Свети Йоан Златоуст със сигурност е знаел доста добре гръцки и ако е нямал съмнение, че ἐπιούσιος е употребен в смисъл на „насъщен“, то това тълкуване трябва да бъде предпочетено пред това на латинските писатели, които понякога са знаели добре гръцки, но все пак не толкова добре, колкото самите гърци.
3. Третото тълкувание е алегорично, отчасти предизвикано поради трудностите, свързани с другите тълкувания. Тертулиан, Киприан, Кирил Йерусалимски, Атанасий, Исидор Пилусиот, Йероним, Амвросий, Августин и много други са обяснявали думата в духовен смисъл. Разбира се, няма нищо укоримо в прилагането на този израз към „духовния хляб“. Но между тълкувателите съществува такава разлика в разбирането на този „духовен хляб“, че това лишава тълкуванията им от почти всякакво значение. Някои казват, че под хляб се разбира хлябът на тайнството причастие; други посочват духовния хляб – Самия Христос, включително Евхаристията; а трети – учението на самия Христос. Подобни тълкувания като че ли се опровергават в най-голяма степен от думата „днес“, а също и от факта, че по времето, когато Христос е произнесъл думите Си, според евангелиста, тайнството причастие все още не е било установено (на Тайната вечеря).
Преводите „ежедневен“ хляб, „свръхестествен“ трябва да бъдат признати за напълно неточни.
Читателят ще види, че от горните тълкувания първото изглежда най-добро. То също така придава особен смисъл на думата “наш”, която, както се казва, въпреки че “не изглежда излишна”, е можело да бъде пропусната. Според нас, напротив, тя има значение, и то доста важно. Какъв хляб и с какво право можем да смятаме за “наш”? Разбира се, този, който е придобит с нашия труд. Но тъй като понятието за спечелен хляб е много разтегливо – един се труди много и придобива малко, друг се труди малко и придобива много – понятието за “наш”, т.е. спечелен, хляб се ограничава от думата “насъщен”, т.е. необходим за живота, и след това от думата “днес”. Добре е казано, че тук просто е посочена златната среда между бедността и богатството. Соломон се моли: “Не ми давай нито бедност, нито богатство; храни ме с насъщния хляб” (Прит. 30:8).