От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 29

„Дясното око“ – дясното, а не лявото, защото то, както и дясната ръка, е по-ценно за човека. Това е изразено в древността от Аристотел по следния начин: φύσει βελτίων τὸ δεξιὸν τοῦ ἀριστεροῦ (по природа дясното е по-добро от лявото).

Древните екзегети сякаш не са се осмелявали да тълкуват думите на Спасителя буквално. Блаж. Августин казва, че под око (обикновено) разбираме любим приятел… Но тук под око трябва да разбираме приятел-съветник, защото окото показва пътя. „Като чуваме за окото и ръката – казва Теофилакт, – не мислете, че тук се говори за членове, защото тогава (Спасителят) не би добавил думите „десен“ и „дясна“. Тук се говори за мними приятели, които ни причиняват вреда“.

По-добро обяснение на думата „скандал“ (съблазън) намираме у Тренч (Притчи, 2. изд. 1888 г., с. 89): “σκάνδαλον (в класическата си форма σκανδάληθρον) е онази част от капана или примката, на която е поставена стръвта и която, щом бъде докосната, изскача и кара пружината внезапно да затегне примката; следователно като цяло думата означава примки. В Новия Завет тя се прилага за духовни предмети и включва всичко, което, оплитайки краката на хората, ги кара да паднат, поради което е близка до думата πρόσκομμα и е тясно свързана по смисъл и с думите παγίς и θήρα, с които понякога се използва заедно, както в Рим. 2:9. Срв. Лев. 19:14, където под σκάνδαλον (при Седемдесетте) се разбира предмет, в който слепецът се спъва по пътя си.

По-нови тълкуватели разбират думите на Христос буквално, сякаш Той казва, че ако дори дясното ти око или дясната ти ръка те изкушават, по-добре е да си извадиш окото или да си отсечеш ръката и т.н. Това тълкуване е очевидно погрешно.

Тълпата (Ὄχλοι) е можела да разбира думите на Христос не като нещо друго, а само като образни изрази, в които се указва на необходимостта да се спазва голяма строгост, когато става дума за греха на прелюбодейството.

Тъй като се споменава тялото, то по-скоро може да бъде отнесено към тялото на Църквата, където окото, като най-скъпоценен член, може да се отнесе към епископа, който освещава със светлината на божествената заповед цялото тяло. И така думите: „ако окото те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена”, трябва да се разбират правилно, че ако окото, т.е. епископът, чрез погрешна вяра и позорен начин на живот е възмутил Църквата, той трябва да бъде изтръгнат, т.е. да бъде отстранен от тялото на Църквата, така че народът да не носи отговорност за неговия грях. Защото е писано: „Малко квас заквасва цялото тесто (1 Кор. 5:6). И отново: “Махнете, прочее, злия изпомежду си.” (1 Кор. 5:13). Всъщност, под ръка се разбира презвитерът,  който, ако съблазнява Божия народ, като се придържа към погрешна вяра или живее неправилно, Господ нарежда да бъде отсечен, т.е. отстранен, да не би грехът му да опетни Църквата с греха си, защото, по думите на апостола, Църквата трябва да бъде свята и неопетнена.

Трактат върху Евангелието от Матей

Тъй като по-горе Той говори за пожеланието към жена, сега Той с право нарича око мислите и чувствата, които се обръщат към различни неща. А чрез дясната ръка и други части на тялото се показват първите движения на волята и страстта, защото ние  завършваме с действие това, което започваме с мисълта. И така, трябва да се пазим да не би това, което е най-доброто в нас, да се склони бързо към порока. Защото ако дясното око и дясната ръка съблазняват, толкова повече това, което в нас е ляво.

Ако душата се колебае, толкова повече тялото,  което е по-податливо на грехове. Иначе казано: с дясното око и дясната ръка се показва нашата привързаност към братята, жената, децата,  роднините и ближните. Ако ние  забележим, че те се оказват пречка за съзерцанието  на истинската светлина, трябва да отсечем такъв вид част, така че докато желаем да спечелим другите, да не погубим самите себе си за вечността. Така е и за първосвещеника, чиято душа е посветена в служение на Бога, е казано: „не бива да се осквернява с допиране дори до умрелия си баща, или майка си, или синове (Лев. 21:11)“, т.е. да не познава никаква друга привързаност освен към Този, на Чието служение е посветен.

Коментари върху Евангелието от Матей