Гърците са правили разлика между μοιχεία и πορνεία. Първата, според Теофилакт Охридски и други, се отнася до прелюбодейство с омъжена жена, а втората – с разведена жена (букв. с „отпущеница“, εἰς ἀπολελυμένην). Законните съпружески отношения са изключени от думите на Спасителя, а укрепването на семейните отношения е Неговата основна цел. Думата „жена“ е в общ смисъл – всяка жена. Да погледнеш жена с намерението да задоволиш похотта си, само по себе си е прелюбодейство в сърцето. Според старозаветния закон грях...
Гърците са правили разлика между μοιχεία и πορνεία. Първата, според Теофилакт Охридски и други, се отнася до прелюбодейство с омъжена жена, а втората – с разведена жена (букв. с „отпущеница“, εἰς ἀπολελυμένην). Законните съпружески отношения са изключени от думите на Спасителя, а укрепването на семейните отношения е Неговата основна цел. Думата „жена“ е в общ смисъл – всяка жена. Да погледнеш жена с намерението да задоволиш похотта си, само по себе си е прелюбодейство в сърцето. Според старозаветния закон грях е самият факт на прелюбодейството, но според учението на Спасителя прелюбодейството е грях, ако е извършено в сърцето. Слушателите на Христос са могли да разберат думите Му в смисъл, че Той заповядва строго въздържание от блудство, дори – в мислите. Спасителят говори за греха на мъжа, но е съвсем ясно, че същото се отнася и за жената. Техните прелюбодейни грехове могат да бъдат простени, но въпреки това – те са грехове и отклонения от нормата и хората трябва да се въздържат от тях. Лутер отбелязва: „Ако не можем да попречим на птицата да прелети над главите ни, можем да ѝ попречим да свие гнездо в косата ни“. Изразът „с нея“ (αὐτήν) може да не е автентичен.
Понеже прелюбодейството е тежък грях, и за да се изтръгне коренът на самия грях, за да не се петни съвестта ни, Той забрани дори желанието, което е началото на прелюбодеянието, както казва блаженият Яков в своето писмо: “похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”. (Иак. 1:15). Затова и чрез Давид Светият Дух говори за това така: “Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” (Пс. 136:9)! Той нарича благословен и наистина евангелски мъж онзи, който веднага...
Понеже прелюбодейството е тежък грях, и за да се изтръгне коренът на самия грях, за да не се петни съвестта ни, Той забрани дори желанието, което е началото на прелюбодеянието, както казва блаженият Яков в своето писмо: “похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”. (Иак. 1:15). Затова и чрез Давид Светият Дух говори за това така: “Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” (Пс. 136:9)! Той нарича благословен и наистина евангелски мъж онзи, който веднага преди да покълне, при самото зараждане, убива стремежите и плътските желания, родени от човешката слабост, чрез вяра в Христос, Който е наречен камък. (срв. 1 Кор. 10:4).
Всъщност Той каза не просто: „Който пожелае“, защото човек може да седи в планината и да желае, но: “Който поглежда с пожелание” (Мат. 5:28), тоест който сам натрупва в себе си похот, който без всякаква принуда въвежда този звяр в своя спокоен ум. Защото това вече не е от природата, а от небрежност. Това е порицано още в Стария Завет, когато се казва: “не се заглеждай в чужда хубост” (Сирах 9:8). Освен това, за да не каже някой: „Ами ако...
Всъщност Той каза не просто: „Който пожелае“, защото човек може да седи в планината и да желае, но: “Който поглежда с пожелание” (Мат. 5:28), тоест който сам натрупва в себе си похот, който без всякаква принуда въвежда този звяр в своя спокоен ум. Защото това вече не е от природата, а от небрежност. Това е порицано още в Стария Завет, когато се казва: “не се заглеждай в чужда хубост” (Сирах 9:8). Освен това, за да не каже някой: „Ами ако гледам, но не ме привлича?“, Христос налага наказание и за самия поглед, за да не би, разчитайки на безнаказаност, да изпаднеш в грях след това. „Ами – ще каже някой, – ако гледам и желая, но не извършвам нищо лошо?“. И в този случай си приравнен с развратник. Защото Законодателят е определил и ти не трябва повече да проявяваш любопитство. Когато си погледнал така веднъж, два пъти, три пъти, все още може да се въздържаш, но ако постоянно постъпваш така и разпалваш пламъка, то непременно ще бъдеш победен, защото не си над човешката природа.
Точно както ние, когато видим дете, което държи нож, въпреки че то не се е наранило, го наказваме и му забраняваме да го докосва отново, така е и с нас. Бог осъжда нескромния поглед още преди престъплението, за да не да не изпаднем един ден в престъпление. Защото този, който веднъж е разпалил страстния пламък, дори в отсъствието на видяната жена, постоянно си представя в себе си образи на срамни дела, а от тях често преминава към действие.
Затова Христос забранява въобразяването на такава връзка в сърцето.
Проф. А. П. Лопухин
Гърците са правили разлика между μοιχεία и πορνεία. Първата, според Теофилакт Охридски и други, се отнася до прелюбодейство с омъжена жена, а втората – с разведена жена (букв. с „отпущеница“, εἰς ἀπολελυμένην). Законните съпружески отношения са изключени от думите на Спасителя, а укрепването на семейните отношения е Неговата основна цел. Думата „жена“ е в общ смисъл – всяка жена. Да погледнеш жена с намерението да задоволиш похотта си, само по себе си е прелюбодейство в сърцето. Според старозаветния закон грях е самият факт на прелюбодейството, но според учението на Спасителя прелюбодейството е грях, ако е извършено в сърцето. Слушателите на Христос са могли да разберат думите Му в смисъл, че Той заповядва строго въздържание от блудство, дори – в мислите. Спасителят говори за греха на мъжа, но е съвсем ясно, че същото се отнася и за жената. Техните прелюбодейни грехове могат да бъдат простени, но въпреки това – те са грехове и отклонения от нормата и хората трябва да се въздържат от тях. Лутер отбелязва: „Ако не можем да попречим на птицата да прелети над главите ни, можем да ѝ попречим да свие гнездо в косата ни“. Изразът „с нея“ (αὐτήν) може да не е автентичен.