От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 25

Повтаря се мисълта в стих 24 за най-бързо, незабавно помирение, но сега случаят е разгледан от малко по-различен ъгъл. Който е принуден да отиде при съдията, нека се помири със съперника си по-скоро, още по пътя, който води към съда. Думата „съперник“ (ἀντίδικος) се тълкува по различен начин. Под съперник, според блажени Августин, можем да разбираме „или дявола, или човека, или плътта, или Бога, или Неговата заповед. Но аз – казва Августин – не виждам как човек може да благоволи към дявола или да се помири с него, защото където има благоволение, там има и приятелство; не може да се каже, че човек трябва да се сприятели с дявола, нито пък е удобно да влезе в споразумение с него. Затова – продължава Августин – единственото, което остава, е да разбираме под съперник Божията заповед, която се противопоставя на онези, които искат да съгрешат.

Други са разбирали под съперник дявола и тази мисъл, може да се каже, е била общоприета в древната Църква и при древните тълкуватели. Основание за такова тълкуване е 1 Петр. 5:8, където се казва: „вашият противник“ (ἀντίδικος) „вашият дявол“. Но всички гореспоменати тълкувания се основават на очевидно недоразумение, защото ἀντίδικος и в Стария завет, и при класиците означава просто човек, който иска да се съди и се съди с друг, по нашему – „ищец“ и „ответник“ – и двамата се наричат ἀντίδικος, макар че в стих 25 думата е използвана очевидно в смисъл на „ищец“. Не е правилно тук да се разбират и съдиите (св. Йоан Златоуст), защото как би могло да се помириш с тях на път към съда? Практическите съвети, които Златоуст дава тук, са много добри: „Докато не си влязъл в съда, ти си пълен господар над себе си, но щом прекрачиш прага, вече си зависим от друг и колкото и да се стараеш, не можеш да разполагаш със себе си така както искаш“. Разночетенията в този стих не са особено важни.

Господ ни кара да побързаме да се помирим с враговете си, докато все още живеем в този живот (защото общият за всички живот е животът в плът, през който преминават всички хора, както добри, така и лоши), защото Той знае колко опасно е, ако един от враждуващите умре, без да се е помирил, защото тогава, дори и да искат да се помирят, няма да могат, защото ще бъдат разделени. И ако ти, докато си още на пътя на този живот, не се помириш със съперника си, когото си обидил, а се явите във вражда след смъртта си пред Съдията Христос, то той ще те предаде на Христос, обвинявайки те на Неговия съд, а Съдията ще те предаде на своя слуга, тоест на строгия ангел на наказанието, и ще те хвърли в тъмницата на геената. А ако си се помирил в този век, би могъл да получиш прошка дори за най-тежкия грях, както е писано: “Любовта покрива много грехове” (1 Петр. 4:8).

Но ако веднъж бъдеш осъден и хвърлен в тъмница, тогава не само за най-тежките грехове, но дори и за празнословие, т.е. ако кажеш на някого рака, неминуемо ще бъдеш наказан за това. Твоят съперник ще те предаде на съдията, дори ако преди това те е помолил Мат. за помирение. Защото Соломон казва: Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода; защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде. (Прит. 25:21-22). Какво означава това да струпваш горящи въглени, ако не да се окажеш по-виновен пред Бога? Така всеки, който прави добро на врага си, го прави по-виновен пред Бога; следователно всеки, който пръв поиска от врага си помирение, ще го направи виновен пред Бога.

PG 56:693

Други, чието обяснение, по мое мнение, е по-задълбочено, смятат, че тук трябва да се разбира противостоящият Свети Дух, който се противи на пороците и плътските страсти, както казва апостолът: „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали” (Гал. 5:17). Защото духът на човека се стреми към небесното, а плътта желае земното; духът  се радва на духовни дарби, а плътта се наслаждава на телесни пороци.  Затова апостолът казва: „И не оскърбявайте Светия Дух Божий, чрез когото бяхте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30). Затова Господ ни заповядва да се подчиняваме във всичко на този Противник на греха и човешките заблуди, на Съветника в правдата и в святото. Ние трябва във всичко  да Му се подчиняваме, докато сме на път с Него, тоест, докато прекарваме този земен живот, така че да можем да получим вечен мир и постоянно общение с Него.

Докато ти, казва Той, си в този живот (защото животът е път през който минават всички хора),  приемай и не презирай напомнянията на съвестта. Но ако презираш и така преминаваш през живота, самата съвест, приемайки ролята на съперник, ще те обвини пред Съдията, ще те постави в зависимост от решението на Съдията и ще бъдеш подложен на ужасни наказания. Ти не би претърпял това, ако по пътя се беше отнасял благосклонно към съперника си, като приемаш неговите изобличения като любезно предложени. Защото това говори и в своето послание  божественият евангелист Йоан: „Ако съвестта ни не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога” (срв. 1 Иоан. 3:21, където е казано “ако нашето сърце не ни осъжда”, бел.р.).

Фрагменти