Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
След като каза, че е необходимо да се понесат гонения, сякаш някой отговорил на Бога: „Господи, ами ако не сме подложени на гонения заради Теб или Твоята правда, а на обиди и хули от безбожни хора?” Блажени сте, казва Той, не само когато ви гонят, но и когато хората ви хулят (Лука 6:12). Ето, има много хора, които заради Бога са се настроили враждебно към нас, но не ни преследват открито, може би защото не могат; но, отивайки навсякъде, злословят срещу нас и говорят обидни неща за нас. Блажени сте, когато ви хулят и говорят всякакви неправди срещу вас заради Мене. Но както е вярно, че този, който ни дава чаша вода, няма да загуби наградата си, така и ако някой ни обиди с най-малката дума, душите ни няма да останат без награда.
Тълкувание на Матей, PG 56:683-84
Впрочем, за да не помислиш, че всички хули правят хората блажени, Христос им дал две определения: когато ги търпят заради Него и когато са лъжливи. Ако те не са такива, то тогава хуленият не само не е блажен, но е и достоен за съжаление.
Тълкувание на Евангелието от Матей
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 22
Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 4 – стих 14
Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша - прославян.
Проф. А. П. Лопухин
Срв. Лука 6:22.
По отношение на този стих има голямо разночетене. В многобройни ръкописи и светоотечески цитати е добавено ῥῆμα, – ще кажат всяка лоша дума (εἴπωσι πᾶν πονηρὸν ῥῆμα).
В Тишендорф, Уесткот и Хорт, в Синайския и Ватиканския кодекс и в много латински преводи (също и във Вулгата) думата ῥῆμα (или съответстващата ѝ латинска) е пропусната. Но по смисъл няма почти никаква разлика с приемането или пропускането на ῥῆμα – в първия случай речта изглежда само малко по-ясна. По-нататък recepta, Тишендорф, Уесткот и Хорт, всички унциални (написани с главни букви) ръкописи (с изключение на D) приемат ψευδόμενοι. Тази дума е пропусната в много латински преводи и във Вулгата. В руския превод ψευδόμενοι е предадена като „да злословиш неправедно“. Такъв превод не само че малко отговаря на оригинала, но и сам по себе си е неточен, защото едва ли някой може да бъде справедливо злословен. Славянското „лжуще“ е съвсем точно, но в руския език е невъзможно тази дума да се изрази с деепричастие, което вероятно е било причината „лжуще“ да бъде заменено в руския превод с „неправедно“. Славянският превод, макар и точен, не е лишен от двусмислие: не е ясно дали “заради Мене” се отнася до “лжуще” или до “рекут всяк зол глагол”.
По-вероятно е изразът да се разбира в смисъл, че “заради Мене” се отнася до всички предходни глаголи – “похулят”, “изгонят”, “кажат каква да е лоша дума”. “Да се приписва ἕνεκεν ἐμοῦ (“Мене заради”) само на последния глагол не е препоръчително, защото и трите глагола в тези изречения, заместващи διώκειν (преследвам, гоня) в стих 10, еднакво се нуждаят от това допълнение” (Цан, 1905). Спасителят тук не говори за някакъв особен възможен случай (тогава би било „ако“ – ἐάν – вместо „когато“ в началото на стиха), а за обиди, преследвания, злословия, които действително предстоят на учениците, и нарича щастливи тези, които ще претърпят всичко това.