От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 9

Че под миротворци се разбират не само т.нар. мирни, тихи хора, които не нараняват никого и никой не ги закача, но и хора, които работят за постигането и установяването на мир в света, едва ли някой се съмнява. Блажени Йероним разбира под миротворци онези, които “първо в сърцето си, а след това и сред несъгласните помежду си братя, внасят мир. Каква полза, ако умиротворяваш непознати, а в душата ти се борят пороци”?  Йероним обаче не обяснява защо миротворците ще бъдат наречени (ще бъдат признати) Божии синове. Каква е връзката между миротворчеството и синовството? Защо само миротворците ще се нарекат синове Божии? Какво представляват Божиите синове? Кога миротворците ще бъдат наречени Божии синове? Опитите за разрешаване на тези въпроси с помощта на старозаветни аналогии, както и на примери от равински и апокрифни писания, едва ли могат да се смятат за успешни. В тези последни случаи миротворците понякога се наричат просто „блажени“ или „благословени“, в други – „ученици на Аарон“; или пък тук се казва „синове Божии“, и израилтяните също са наречени „синове Божии“, но не защото са миротворци. Трябва да се признае, че изразът на Христос е оригинален и съчетанието на миротворство и синовство принадлежи само на Него. Това, което Той е казал и е искал да каже, е изключително трудно да се обясни. Не ни остава нищо друго, освен да се възползваме от обясненията, дадени от свети Йоан Златоуст и блажения Теофилакт. Трябва да се признае, че изразът на Христос е оригинален и съчетанието на миротворство и синовство принадлежи само на Него. Това, което Той е казал и е искал да каже, е изключително трудно да се обясни. Не ни остава нищо друго, освен да се възползваме от обясненията, дадени от свети Йоан Златоуст и блажения Теофилакт. Първият казва: „Делото на Единородния Син Божий беше да съедини разделените и да примири враждуващите. Следователно миротворците се наричат Божии синове, защото подражават на Божия Син“. Теофилакт казва, че тук „не става дума само за тези, които живеят в мир с другите, но и за тези, които примиряват други, които се карат. Миротворци са и онези, които чрез своето учение довеждат враговете на Бога при Бога. Те са наистина Божии синове. Защото Единородният ни примири с Отца“.

В света съвършенството е там, където няма противодействие. И затова Божиите синове са миротворци, защото нищо не противостои на Бога, и непременно синовете трябва да имат подобие на Отец. Сами по себе си миротворци са тези, които, след като са усмирили и подчинили на разума, т.е. на ума и духа, движението на своята душа, и след като са успели да обуздаят плътските си желания, достигат Божието царство, където всичко е устроено по такъв начин, че всичко, което е забележително и превъзходно в човека, властва без противодействие над всичко останало, което е присъщо на нас и на животните. И именно това, което се възвисява в човека, т.е. умът и разумът, се подчинява на най-доброто, което е самата истина  на Единородния Божи Син.

За проповедта на планината

Единородният Бог е мир на духа, за който [мир] апостолът казва: Защото Той е нашият мир (Ефес. 2:14). Следователно онези, които обичат мира, са синове на мира, миротворци. Миротворците са не само тези, които помиряват враговете, но и тези, които не помнят злото – те обичат мира. Защото много хора с готовност помиряват чуждите врагове, но самите те никога не се примиряват със своите врагове. Такива само изобразяват мир, но не обичат. Мирът е блаженство, което се влага в сърцето, а не в думите. Искате ли да знаете кой е истински миротворец? Вслушайте се в думите на пророка: “Нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи” (Пс 33:14).

PG 56:682.