От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 8

Една от най-дълбоките истини. Условието да видим Бога е чистотата на сърцето. Но терминът, използван за това виждане (όψονται – виждам, съзирам), се отнася до окото, означава оптическо зрение. Тъй като от други места в Писанието става ясно, че човек не може да види Бога, трябва да смятаме, че речта тук е фигуративна, а обикновеното виждане служи като образ на духовното. Това личи и от съчетанието на термините: “чистите по сърце” и “ще видят”. За да видим Бога, е необходима чистота на сърцето. Какво представлява чистотата на сърцето? Това е състоянието на човека, когато сърцето му, източникът на неговите чувства, не е помрачено от никакво затъмняващо влияние на порочни страсти или греховни дела. Между абсолютната, или пълната, и относителната чистота на сърцето има много промеждутъци, в които има получистота, полусъвършенство, както при очите. Способността на човека да вижда (духовно) Бога се увеличава с очистването на неговото сърце, на неговата съвест. Чисто сърце = чиста съвест. Въпреки че идеята за способността да се вижда Бог е съществувала в древността (срв. Пс. 23:4-6), среща се например няколко пъти у Филон, но не сме открили примери, че виждането на Бога, както в Новия завет, да е поставено в зависимост от чистотата на сърцето (срв. Евр. 10:22).

Той нарича чисти по сърце тези, които, като са отхвърлили сквернотата на греха, очистили са себе си от всяка нечистота на плътта и са станали угодни на Бога с дела на вярата и праведност, както казва Давид в псалма: “Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно” (Пс. 23:3 – 4). С пълно основание и Давид, знаейки, че Бог може да се види само с чисто сърце, така се моли в псалма: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:10). И така, Бог нарича блажени чистите по сърце, които с чист разум и безупречна съвест живеят във вяра в Бога и в бъдещото Царство Небесно ще се удостоят да видят Бога на славата “смътно като през огледало, а тогава – лице с лице” (1 Кор. 13:12), както е казал апостолът.

Чуй какво следва по-нататък: Блажени чистите по сърце, тоест тези, които имат чисто сърце, ще видят Бога. Това е пределът на нашата любов. Предел, при който достигаме съвършенството, а не се унищожаваме. Храната има предел, дрехата има предел: храната – защото тя се унищожава по време на ядене, а дрехата – защото се усъвършенства, когато я тъкат. Предел има и едното, и другото: но единият води към унищожаване, а другият – към съвършенство. Каквото и да правим, както и добре да постъпваме, към каквото и да се стремим, с каквото и похвално нещо да се възпламеняваме, каквото и безупречно нещо да жадуваме – след като достигнем до съзерцание на Бога, няма да имаме нужда от нищо по-голямо. Защото какво още да иска този, в когото Бог присъства? Или какво ще бъде достатъчно за този, комуто е недостатъчен Бог? Ние искаме да видим Бога, стремим се да видим Бога, ние горим от желанието да видим Бога. А кой не? Но забележете, че е казано: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Приготви това, с което ще Го видиш. Или, ако се обърнем към телесните образи, как искаш да видиш изгрева на слънцето с възпалени очи? Ако очите са здрави, тази светлина ще бъде наслада, а ако не са здрави, тази светлина ще бъде мъчение. Защото не ти е позволено да съзерцаваш с нечисто сърце това, което се съзерцава само с чисто сърце.