От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 4

Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

Проф. А. П. Лопухин
Срв. Лука 6:21. Нека първо да отбележим, че стихове 4 и 5 са с различна последователност в различните кодекси и това пренареждане е било известно още през II век. Първото блаженство („Блажени бедните духом“) в Тишендорф и във Вулгата е последвано от „Блажени кротките“. Но в няколко кодекса (Синайски, Ватикански, Ефремов и много унциални кодекси) първото блаженство е последвано от „блажени плачещите“. Тази последователност може да се счита за общоприета, тя е възприета и в нашите славянски и руски текстове....
Виж повече ↓
Св. Хроматий Аквилейски (330 – 407)

Както по-рано за бедните, така и тук Той говори за плачещите, наричайки тези от нас блажени, които горчиво оплакват или загубата на любима съпруга, или загубата на скъпи близки. Но по-скоро той подразбира под блажени онези, които се стремят да изгладят собствените си грехове със сълзен плач или не престават да оплакват, живеейки благочестиво, несправедливостта в света и прегрешенията на грешниците. И така, Господ не без основание обещава на толкова свято плачещите утешението на вечното ликуване.

Трактат върху Евангелието от Матей

Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)

Това не е онзи плач, който се пролива над умрелите според общия закон на природата, но над умрелите заради своите грехове и пороци. Така и Самуил оплаквал Саул, защото Господ се разкаял, че го помазал за царство над Израил. Също и апостол Павел казва, че плаче и скърби за тези, които след прелюбодеяние и осквернение не принасят покаяние.

Коментари върху Евангелието от Матей

Неизвестен автор (5 век)

Които оплакват своите грехове, също са блажени, тоест относително блажени. Защото по-блажени са тези, които оплакват чуждите грехове, защото оплакващите чуждите грехове определено нямат свои, за да оплакват тях. На такива подобава да бъдат учители на всички и на тези, които са на планината.

PG 56:681

Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Христос нарича тук блажени скърбящите; и не просто скърбящите, но обхванатите от силна печал. Защото Той не е казал „скърбящите“, а плачещите. И тази заповед учи на всяка мъдрост. Наистина, ако този, който оплаква смъртта на децата, жена си или някой от роднините, във времето на своята скръб не се увлича нито от любов към богатството и плътта, нито от слава, не се дразни от оскърбления, не се обхваща от завист, не се предава на някоя друга страст, а е...
Виж повече ↓

От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 21
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.