И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
И пръсна се слух за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс и луничави, и разслабени, и Той ги изцери.
“По цяла Сирия”. Сирия се намирала на север и североизток от Галилея. Макар Иисус Христос и да е ходил, учил и изцелявал в Галилея, все пак мълвата за Него излязла извън Галилейските предели. По време на това пътешествие при Него донасяли всички страдащи, обзети от различни болести и мъки, бесновати, лунатици и парализирани, и Той ги изцелявал.
Ако някой попита каква е разликата между болест и немощ, ние ще отговорим, че немощта е временно телесно неразположение, а болестта – несъразмерност на телесните стихии.
Тълкувание на Евангелието от Матей
Но, питат, защо Христос не изисква вяра от нито един от изцелените? И защо не им е казал онова, което е казвал след това: „Вярвате ли, че Аз мога да сторя това (Мат. 9:28)? Защото Той все още не е явил доказателството за Своята сила. Впрочем, тяхната немалка вяра се показала и в това, че те пристъпвали към Него и водели болните. Защото те не биха ги довели отдалеч, ако нямаха голямо доверие в Него.
Беседи върху Евангелието от Матей
От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 55
бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той.
Ориген (ок. 185 – 254)
Ще видиш разнообразието на пороците – в разпътството, сребролюбието, грубостта, необуздаността, в простодушната глупост и коварството, в дързостта и страхливостта, и във всички враждебни [за нас] пороци; а душата бива измъчвана от пристъпи, предизвиквани от пари, слава, нужда и безчестие.
Демоните нанасят вреда на телата, а душите принуждават да грешат и да беснеят. Лунатикът, например, има демон „ням и глух“. Подобен род страсти понякога терзаят душата, правейки я глуха за спасителното слово; така както гневът парализира душите, че обхваналото ги напрежение унищожава действената жизнена сила.
А немощта на душата елините в широк смисъл наричат болест, произтичаща от порока, а в по-тесен – болест, противоположна на самообладанието, която отслабва способността за търпение и понасяне на страдания и болка. (Фрагменти 77)