От Матея свето Евангелие – глава 1 – стих 20

Но, слушайки думите на Мария и размишлявайки за нейния живот, Йосиф не можел да подозира в нея нещо лошо, но [от друга страна] мислите за нейното зачатие не му позволявали напълно да мисли добре за нея. Така душата му се колебаела ту в една, ту в друга посока: той се страхувал да я задържи, но не се осмелявал и да я изобличи. Затова за него било толкова необходимо това божествено откровение. (…)

Откровението му беше дадено по три причини. Първо, за да не би праведният мъж, движен от праведни подбуди, в своето незнание да постъпи неправедно. Второ, заради честта на самата Майка, защото ако той я беше отпуснал, сред неверните (разбира се не сред верните) не би липсвало срамно клеветничество. И трето, за да може Йосиф, след като узнае за Божественото зачатие, оттук нататък още по-внимателно от преди да пази себе си далеч от нея. (…) А защо ангелът не дойде при Йосиф преди зачатието на Девата? За да не мисли той, както е мислил, и да не премине през това, през което премина Захария, който изпадна в греха на неверието, когато разбра за зачатието на своята престаряла жена. А колко по-невероятно е девица да зачене, отколкото възрастна жена! И ако дори свещеникът не повярва в по-лесното, нима този обикновен човек щеше да повярва в нещо много по-трудно?

PG 56:633-34.

Защо Ангелът не съобщил на Йосиф преди да се смути? … За да не би Йосиф да прояви неверие и с него да се случи същото, както със Захария. Не е трудно да се повярва на дело, когато то е вече пред очите; а когато не се знае и неговото начало, тогава думите не така леко могат да бъдат приети. Заради това ангелът не съобщил отначало; по същата причина замълчала и светата Дева. Тя мислила, че годеникът ѝ няма да повярва, като му съобщи за необикновеното дело, а, напротив, ще го огорчи, като даде повод за мисълта, че прикрива извършеното престъпление. Ако тя самата, като чула за даруваната ѝ такава благодат, съди по човешки и казва: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“, то още повече би се усъмнил Йосиф.

Беседи върху Евангелието от Матей

Последователността на тайнството: първо дяволът се обърна към девицата Ева, а след това към мъжа, за да вложи в тях словото на смъртта. Тук свети ангел се обръща първо към Мария, а след това към Йосиф, за да им разкрие словото на живота. Там първа жената бе избрана за грях, тук първа е избрана за спасение. Там мъжът чрез жената падна в грях, тук чрез Девата възкръсна. Затова ангелът каза на Йосиф: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да приемеш Мария, твоята жена, защото заченатото в нея е от Светия Дух.

„Но когато Йосиф намисли това“ – думата “помисли” в гръцкия език предполага колебание и съмнение и дори страдание. „Ето, Ангел Господен“ – думата „ето“ се използва предимно в Евангелията на Матей и Лука и придава особена сила на речта, която я следва. Тук читателят или слушателят е поканен да обърне специално внимание на казаното. По-нататък евангелистът описва как съмненията и колебанията на Йосиф са били отстранени. По време на Благовещението Ангел Господен се явява на Девата наяве, защото от нейна страна се изисквало съзнателно отношение към благовестието на Ангела и съгласие; благовестието на Ангела към Мария се отнасяло до бъдещето и било висше. На Йосиф Ангелът се явява насън, за да му съобщи Божията воля, избирайки съня като инструмент или средство, при това по-малко съвършено от видението в будно състояние. Благовестяването на Йосиф не е имало същото значение като благовестяването на Мария – то е било просто предупреждение.

“Ангел” означава вестител, пратеник, но тук не става дума за обикновен вестител, а за “Господен”. Както можем да заключим от Евангелието на Лука, това бил архангел Гавриил. Той казва на Йосиф насън (“Йосиф, син Давидов” – в гръцкия именителен падеж вместо звателен) да не се страхува да приеме Мария, своята съпруга.

„Не бой се“ – тук в смисъл, не се колебай да направиш нещо.

„Да приемеш“ – Тълкуването на тази дума зависи от това дали Мария е била в дома на Йосиф или извън него. Ако е била, “да приемеш” би означавало да възстанови правата ѝ като годеница; ако не е била, тогава освен това възстановяване думата би означавала и приемане в дома на Йосиф от дома на баща ѝ или на някой роднина.

„Жена ти“ – не е в смисъла на „като твоя жена“.  Причината, поради която Йосиф е трябвало да приеме Мария, е “заченалото се в нея”, т.е. Младенецът, който още не е бил роден, а само заченат, оттук и използваният среден род. От момента на съновидението Йосиф е трябвало да стане пазител и закрилник както на Майката, така и на Младенеца.