А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
Евангелистът като че ли тук говори: ако ти не вярваш на мене и подозираш моето свидетелство, повярвай тогава на мъжа. „А Иосиф, казва той, мъж ѝ, понеже беше праведен.“ Тук той нарича праведен този, който има всички добродетели. … И тъй, Иосиф, който бил праведен, т.е. добър и кротък, поискал тайно да я напусне.
Макар заподозряната и да заслужавала не само да бъде опозорена, но и според закона даже да бъде наказана, все пак Иосиф я избавил не само от многото, но и от малкото, т.е. от позора – не само не искал да я накаже, но и да я позори. Не виждаш ли в него мъдър мъж, свободен от най-мъчителната страст? Сами вие знаете какво нещо е ревността. Заради това този, който напълно познавал тази страст, казал: „защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади“ (Притч. 6:34) и още: „ревността е люта като преизподня.“ (Песн. 8:6). А тук имало вече не просто подозрение: Мария изобличили ясните признаци на бременността; и все пак Иосиф бил толкова чужд на страстта, че не пожелал да причини на Девицата даже и най-малкото огорчение. Тъй като да я остави при себе си, било противно на закона, а да разкрие делото ѝ да я предаде на съд, означавало да я предаде на смърт, той не направил нито едното, нито другото, но застанал по-високо от закона.
Беседи върху Евангелието от Матей
Но как Йосиф е наречен „праведен“, когато е готов да скрие греха на жена си? Защото Законът постановява, че не само вършещите зло, но и тези, които знаят за извършено зло, ще се считат за виновни. Или това може да се разглежда като свидетелство за Мария – че Йосиф, уверен в нейната чистота и удивен от случилото се, е прикрил в мълчание тази тайна, която не е могъл да обясни.
Светият Матей прекрасно е показал как трябва да постъпва един праведен юдеин, който е разкрил позора на своята жена; така че едновременно да остане невинен за нейната кръв и все пак чист от нейните прегрешения; затова той казва: „Бидейки праведен.“ Така у Йосиф през цялото време се запазва благородният характер на праведен човек, за да бъде свидетелството му още по-достоверно; защото езикът на праведния изговаря съда на истината.
“Мъжът й” – думата “мъж”, според буквалния превод от гръцки, означава буквално съпруг, а не годеник. Но е ясно, че евангелистът използва тази дума в смисъл на защитник, покровител и може би годеник. В противен случай би имало очевидно противоречие в собствения му разказ. В Свещеното Писание думите “съпруг” и “съпруга” понякога се използват не в смисъл на съпрузи.
“Беше праведен” – на евр. “цадик”. Така се наричали хората, които били благочестиви и винаги се стараели да спазват закона. Защо Йосиф е наречен така тук, е ясно. Като видял, че Мария е бременна, той помислил, че тя е извършила нещо лошо, и тъй като законът наказвал за лошите дела, Йосиф също решил да накаже Мария, макар че това наказание, поради неговата доброта, би трябвало да се отличава с лекота. Думата “праведен” обаче не означава “добър” или “любящ”. В Евангелието ясно се вижда конфликтът на емоциите в душата на Йосиф; от една страна, той е праведен, а от друга, изпитва съжаление към Мария.
Според закона той е бил длъжен да използва власт и да я накаже, но от любов към нея не е искал да я посрами, т.е. да я разобличи, да разкаже на другите за нея и след това, въз основа на това, да поиска наказание за Мария. Думата “праведен” не се обяснява с израза “не желаеше”; последният е допълнително и специално деепричастие (на гръцки е причастие). Йосиф е бил строг пазител на закона и освен това не е желаел да изложи публично Мария. Думата “посрами” се чете по различен начин в гръцкия език.
„Поиска“ – това означава решение, желание да приведеш в действие свое намерение. Гръцката дума, преведена с „напусне“, означава „да се разведе“. Разводът е можело да бъде таен и явен. Първият се е извършвал само в присъствието на двама свидетели, без обяснения за причините за развода. Вторият – тържествено и с обясняване на причините за развода пред съд. Йосиф имал намерение да направи първото. „Тайно“ (λάθρα) тук може да означава и тайно преговаряне, без разводно писмо. Това, разбира се, било противозаконно (Втор. 24:1), но разводно писмо, дори и да било тайно, противоречи на употребената в Евангелието дума „тайно“.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Законът постановява, че прелюбодейката трябва да бъде изложена на позор и публично наказана. Как тогава Йосиф е бил праведен, щом е възнамерявал да прикрие нейния грях и по този начин да наруши закона? Отговорът е следният: първо, той е бил праведен именно заради това свое намерение. Той не е искал да бъде жесток, а в своята голяма доброта е проявил състрадание към нея, показвайки, че е над закона и че вече живее по начин, който надхвърля постановленията на закона.