От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 35

Ако някой не признава Мария за Богородица, той е отлъчен от Божеството. Ако някой казва, че Христос е минал през Девата като през тръба, а не се е образувал в нея едновременно божествено и човешки – божествено, защото е роден без мъж, а човешки, защото се е родил по закона на бременността – и той е безбожен. Ако някой казва, че в Девата първо се е образувал човек, а след това е отстъпил място на Бога, той е осъден; защото това означава да не признава раждането на Бога, а да избягва да го признае. Ако някой въвежда двама синове – един от Бога Отца и друг от Майката, а не един и същ, нека бъде лишен от осиновението, обещано на правоверните.

Защото, макар да има две естества – Бог и човек (както в човека има душа и тяло), няма два сина и няма двама богове (както и тук няма двама човека, макар апостол Павел – 2 Кор. 4:16 – да нарича човек и външния, и вътрешния човек).

В отговор на скромния въпрос на Пресветата Дева Ангелът казва, че тя ще зачене Син чрез особено свръхестествено действие на Бога: Светият Дух ще слезе върху нея и силата на Всевишния ще я покрие (ἐπισκιάσει от σκιά – сянка; образът е заимстван от облак, който покрива със сянката си определено пространство). Очевидно е, че тук става дума за особено предварително очистващо действие на Божия Дух върху утробата на Пресветата Дева. Такова предварително очистване е било необходимо, тъй като въпреки чистотата си Блажената Дева все още не е била свободна от греха на предците. За да не се прехвърли този грях на Нейния Син, било необходимо преди зачеването утробата на Блажената Дева да бъде очистена, така че заченатият от Нея Младенец да бъде безгрешен още в началото на Своя човешки живот.

“Дух Светий … и силата на Всевишния”. Необходимо ли е да се прави разлика между тези изрази? Някои тълкуватели смятат, че двата израза са абсолютно идентични по съдържание, като виждат тук т.нар. паралелизъм на членовете. Други обаче правят разлика между двата израза и разбират Светия Дух като третото Лице на Светата Троица, а силата на Всевишния – като второто Лице на Светата Троица, Божия Син. От тези две мнения първото трябва да се признае за по-правилно, тъй като навсякъде в Стария завет Светият Дух е източникът на Божествените сили, предавани на хората.

“Дух Светий … и силата на Всевишния”

И тук за Светия Дух се говори във връзка с Неговата очистваща сила, която, разбира се, е Божията сила изобщо (“силата на Всевишния”, т.е. на Бога). Следователно двата израза несъмнено са паралелни. Ето защо и в Символа на вярата на Православната църква се казва, че Синът Божий се е въплътил чрез Светия Дух – разбира се, обаче, в смисъл, че Светият Дух подготвил недрата на Пресветата Дева за зачатието на безгрешния Богочовек, осветил утробата ѝ и ѝ помогнал да зачене в утробата, което било невъзможно за нея по природа (Евтимий Зигабен). Но Христос не дължал раждането Си само на Светия Дух, както тълкували някои еретици: тук действало Божеството като цяло, тъй като и трите Лица действат винаги неразделно.

“Светото, което ще се роди от теб, ще се нарече Син Божий”, тоест, Този, Който се роди от теб свят, без недостатък, чрез слизането на Светия Дух, Той ще бъде наречен от човечеството Син Божий. Трябва да се отбележи, че в този израз “свят” (τὸ ἅγιον) е субектът, а “роден” е прилагателното. По този начин специалното логическо ударение тук лежи върху думата “свят”. Ангелът очевидно иска да посочи пълната безгрешност на Младенеца, който ще се роди от Дева Мария.

“Светото, което ще се роди от теб, ще се нарече Син Божий”,

След това образът на “осенението” вероятно е заимстван от книгата Изход, където се казва, че облакът, в който се намирал Йехова, осенил новоизградената скиния (Изх. 40:35).

О, благословена е онази утроба, която поради преизпълнената с чистота Дева Мария е привлякла към себе си дара на живота! Защото при другите едва ли чистата душа ще получи присъствието на Светия Дух, но при нея плътта става вместилище на Духа. Или пък казва: “осени те”, защото както сянката приема формата си от характера на онези тела, които вървят пред нея, така и знаците на Божеството на Сина ще се появят от силата на Отца. Защото, както в нас се вижда определена животворна сила в материалното вещество, чрез която се образува човекът; така и в Девата по подобен начин силата на Всевишния, чрез животворния Дух, е взела от тялото на Девата плътско вещество, присъщо на тялото, за да образува нов човек. Оттук следва: “Затова и Святото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий”.

Кого роди Девата? Владиката на природата. Дори ти да мълчиш, природата го възгласява гръмогласно. Защото Дева Мария роди така, както пожела да се роди Този, Който се роди. Той не се роди противно на естественото, но като Владика въведе нов, необикновен начин на раждане. Въпреки че стана човек, Той не се роди както обикновеният човек. Защото, ако беше дошъл от обикновен брак — както например съм дошъл аз, — повечето хора щяха да Го смятат за неистинен. Но сега, Този, Който се ражда, се ражда от Дева, за да опази както майката, така и нейната девственост непокътнати, и така необичайният начин на зачеване да стане за мен причина за голяма вяра.

Затова, ако някой езичник или юдеин ме попита дали Христос стана човек по естествен начин или по различен от природата Си, ще приведа за свидетел на думите си неопетнения печат на девствеността, защото по този начин Бог надмогва природния ред.

Слово за Рождество Христово