А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 27
при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Лука 2:5.)
В началото на този стих евангелистът използва същата дума, както и в началото на стих 1 – “генезис”. В руския и славянския превод тази дума сега се предава като “раждане”. Преводът отново е неточен поради липса на по-подходяща дума. В правилния смисъл би било по-добре да се преведе така: “Произходът на Иисус Христос (от Дева Мария) беше такъв”.
Обредите на годежа (обручението) при евреите донякъде приличат на нашите – благославяне на жениха и невестата. Обручението е било договор или тържествено устно обещание, дадено в присъствието на свидетели, че еди кой си човек ще се ожени за тази невеста. Веднъж сгодена, невестата се е считала за сгодена жена на своя жених. Съюзът им можел да бъде прекъснат само чрез съответния развод. Но между годежа и брака, както и при нас, понякога минавали месеци (вж. Втор. 20:7).
Мария е гръцкото име, на арамейски то звучи като Мариам, а на иврит е Мирьям или Мириам, произлизащо от еврейската дума “мери”, “упоритост, непокорство”, или от “рум”, “възвишен, висок”. Според блажени Йероним името означава „домина“ (господарка). Всички тези съждения не са сигурни.
„Преди още да бяха се те събрали“, тоест преди да се състои самата сватба. Не е известно дали Йосиф и Мария са живели в една и съща къща след годежа. Според свети Йоан Златоуст “Мария вече живееше в неговата (на Йосиф) къща”. Но изразът: “не се бой да приемеш Мария, жена си” (стих 20) сякаш показва, че Йосиф и Мария не са живели в една и съща къща. Други тълкуватели са съгласни със Златоуст.
„Оказа се“ – станало е очевидно за външните хора.
“От Светия Дух“. Всички обстоятелства, за които говори евангелистът, отличаващи се с чудотворен характер, остават непонятни за нас (срв. Лука 3:22; Деян. 1:16; Еф. 4:30).