Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
Това, което Матей представи в описанието на Христовото царско родословие, Лука показа в Неговия свещенически произход: всеки от тях, единият в първото, а другият във второто изброяване, показа принадлежността на Господ съответно към царското и към свещеническото коляно.
И редът на родството е установен правилно, тъй като връзката между тези две колена, която започва с брака на Давид, се потвърждава чрез продължението на родословието от Салатиил до Зоровавел. По този начин, докато Матей смята Господното потекло по бащина линия, започвайки с Юда, Лука казва, че Той произхожда чрез Натан от рода на Левия; и всеки по свой начин показва славата на нашия Господ Иисус Христос, който е вечният Цар и Свещеник; слава, която се проявява и в Неговия произход по плът от тези два рода.
Няма значение, че се разглежда произходът на Йосиф, а не на Мария, защото те са едно и също коляно, обединено чрез родствени връзки. И Матей, и Лука свидетелстват, когато изброяват бащите по-скоро по тяхната принадлежност към един народ, отколкото към род, доколкото коляното, взимайки своето начало от един човек, продължава съществуването си в семейство, свързано с един ред на наследяване и един произход.
Христос трябва да бъде показан като Син на Давид и Авраам, затова Евангелието започва така: родословие на Иисус Христос, син на Давид, син на Авраам; и няма значение кой какво място заема или в какъв ред са изброени в родословието. Защото е ясно, че светото семейство произлиза от един корен. И така, ако Йосиф и Мария са от едно и също коляно, тогава когато евангелистът казва, че Йосиф произхожда от рода на Авраам, научаваме, че и Мария също принадлежи към този род.
Коментари към Евангелието от Матей
От Лука свето Евангелие – глава 3 – стих 23
Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
Проф. А. П. Лопухин
Евангелието от Матей започва с родословието на Спасителя, което е разказано от стих 1 до стих 17. В славянския превод “родословие” е заменено с “родословна книга”. Руският и славянският превод, макар и точни, не са буквални. На гръцки това е „βίβλος γενέσεως“. “Библос” означава книга, а “генесеос” (родителен падеж) е непреводима дума както на руски, така и на други езици. Поради това тя е преминала в някои езици, включително и в руския, без превод (генезис). Думата “генезис” обозначава не толкова раждане, колкото “произход”, “възникване” (на немски: Entstehung). Като цяло тя обозначава сравнително бавно раждане, по-скоро процеса на раждане, отколкото самия акт, и в думата се има предвид покълването, нарастването и окончателното появяване в съществуване. Оттук е разбираема връзката на еврейския израз, с който започват някои родословия (Бит. 2:4 Бит. 4:26, Бит. 5:1-32, Бит. 6:9 до Бит. 9:29, Бит. 10:1, Бит. 11:10 – 27) в Библията, “сефер толедот” (книга на ражданията), с гръцкото “βίβλος γενέσεως”.
На еврейски език множественото число е „Книга на ражданията“, но на гръцки език единственото число е „Генезис“, тъй като последната дума не се отнася за едно раждане, а за цяла поредица от раждания. Ето защо, за да се обозначи множествеността на ражданията, гръцката “генезис” се използва в единствено число, въпреки че понякога се среща и в множествено число. Така че трябва да признаем нашите славянски (“книга на родството”, книга на роднините, генеалогия) и руските преводи, ако не напълно, то приблизително точни, и да приемем, че гръцкото (“библос генесеос”) не може да се преведе по друг начин, освен с думата “родословие” поради липса на подходяща руска дума. Ако вместо думата “произход” славянският език понякога използва “битие”, а понякога “живот”, тази неточност може да се обясни със същата причина.
В какво значение се употребява думата “Иисус Христос” в стих 1? Разбира се, в смисъл на собствено име на добре позната историческа личност (така е и в стих 18 – думата “Христос” без определителен член), чийто живот и дело евангелистът възнамерява да представи на своите читатели. Но не е ли достатъчно тази историческа личност да бъде наречена просто Иисус? Не, защото това би било неясно. Евангелистът иска да представи родословието на Иисус, Който вече е бил известен и на юдеите, и на езичниците като Христос и когото самият той признава не като обикновена личност, а като Христос, Помазаника, Месията. Иисус е еврейска дума, преобразувана от Йешуа, което означава Бог Спасител. Същото е и в стих 18. Това име е било разпространено сред евреите. Христос, на еврейски Месия, означава помазан или помазаник. В Стария завет това е било често срещано име. С това име са били наричани еврейските царе, свещеници и пророци, които са били помазвани със свещено масло или елей. В Новия Завет името се превръща в собствено име (обикновено обозначено с гръцки определителен член), но не веднага. Според блажени Теофилакт Господ се нарича Христос, защото като Цар царува и властва над греха; като Свещеник принася жертва за нас; и като Господ е помазан с истинския елей – Светия Дух.
Наричайки една известна историческа личност Христос, евангелистът е трябвало да докаже произхода Му от Давид и Авраам. Истинският Христос, или Месията, е трябвало да произхожда от евреите (да бъде Авраамово потомство) и е бил немислим за тях, ако не е произхождал от Давид и от Авраам. От някои откъси от Евангелието става ясно, че евреите не само са подразбирали, че Христос Месията е произлязъл от Давид, но и че Той е роден в самия град, където е роден Давид (вж. Мат. 2:6). Юдеите не биха признали за Месия никого, който не е произлязъл от Давид и Авраам. На тези праотци са били дадени обещанията за Месията. А евангелист Матей е написал своето Евангелие преди всичко, несъмнено, за евреите. “Нищо не би могло да бъде по-приятно за евреина от това да му каже, че Иисус Христос е потомък на Авраам и Давид” (св. Йоан Златоуст). Пророците са пророкували за Христос като за Давидов син, например Исайя (Ис. 9:7, 55:3), Йеремия (Йер. 23:5), Йезекиил (Йез. 34:23, Йез. 37:25), Амос (Ам. 9:11) и др. Затова, след като говори за Христос, или Месията, евангелистът веднага казва, че Той е Син Давидов, Син Авраамов, – Син в смисъл на потомък, както често се среща при евреите. В думите: “Син Давидов, Син Авраамов”, както в гръцкото, така и в руското Евангелие, има известна двусмисленост. Възможно е тези думи да се разбират така: Иисус Христос, Който е Син (потомък) на Давид, който е бил (на свой ред) потомък на Авраам. Но също така е възможно: Син на Давид и Син на Авраам. И двете тълкувания, разбира се, изобщо не променят същността на въпроса. Ако Давид е бил син (потомък) на Авраам, то със сигурност Христос, като Давидов син, също е бил потомък на Авраам. Но първото тълкуване е по-близко до гръцкия текст.