Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев,
Не се удивлявай, че Матей, описвайки родословието, започва от Авраам и стига до Йосиф, а Лука тръгва от Йосиф и достига до Адам и Бога. Не се удивлявай, че се описва произходът на Йосиф: роден по плът, Христос е трябвало да следва обичая на плътта, и когато Той дойде в света, за Него трябваше да се разкаже така, както е прието в света, още повече че произходът на Йосиф включва в себе си и произхода на Мария.
Тъй като Йосиф беше праведен човек (виж Мат. 1:19), той, разбира се, си взе жена от своето коляно и своя род, защото праведникът не би могъл да постъпи против заповедта на закона. Така е написано: „Всеки от синовете Израилеви трябва да бъде привързан към дела на коляното на бащите си“ (Чис. 36:7) и да не преминава от едно коляно в друго; „и всяка дъщеря, която наследява дял в колената на синовете Израилеви, трябва да стане жена на някой от племето на бащиното си коляно“ (Чис. 36:8).
И по време на преброяването Йосиф, бидейки от дома и коляното на баща си Давид, отиде да се запише заедно с Мария (виж Лука 2:4). Като се записва със същия дом и коляно, тя показва, че произхожда от същото коляно и от същия род.
Обяснение на Евангелието от Лука
Сега ни предстои да говорим за родословието. Родословието на Христос, представено в Евангелието от Матей (виж Мат. 1:1-16), се различава от изложеното в Евангелието, което сме се заели да тълкуваме. Невероятно е светите евангелисти да си противоречат, особено в изложението на делата на Господа Спасителя, затова ще се постараем да покажем, че между тях няма разногласия.
Първо, никой не бива да се смущава от написаното: „И беше Той, както мислеха, син на Йосиф“ (Лк. 3:23). Действително, така мислеха за Него, макар че по природа Той не беше такъв. Така мислеха, защото Той беше роден от Мария, която беше сгодена (виж Мат. 1:18) за мъжа си Йосиф. Наистина, за Него казваха: „Не е ли Той синът на дърводелеца?“ (Мат. 13:55).
По-рано обяснихме по каква причина Господ Спасителят благоволи да се роди от Дева, казахме и защо от сгодена жена, както и защо по време на преброяването. Сега няма да е излишно да разкажем защо Неговият баща беше дърводелец.
В образа на дърводелеца Господ показва, че Неговият Отец е Творецът на всичко, Създателят на света, както е написано: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1). И макар човешкото да е несравнимо с божественото, образът все пак е точен, защото Отецът на Христос действа чрез огън и дух и като изкусен дърводелец изсича пороците ни до корен, бързо насочвайки брадвата към безплодните дървета (ср. Мат. 3:10, Лука 3:9). Той знае къде да отсече излишното, къде да запази горните клони, как да смекчи вкаменените души чрез огъня на Духа и да направи целия човешки род годен за различни служения с различни методи.
Впрочем, мнозина наистина са считали Христос за син на Йосиф, сякаш Той наистина е роден от неговата плът. Но това е, защото тогава малцина са знаели за девството на Мария. Наистина, Лука казва: „Иисус… беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф.“ Но дори Лука без колебание нарича и двамата съпрузи Негови родители, а не само Мария, когато казва: „Всяка година родителите Му отиваха в Йерусалим за празника Пасха“ (Лука 2:41). А ако някой смята, че тук става дума за Мария и нейните кръвни роднини, нека прочете също там у Лука: „А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него“ (Лука 2:33).
И така, щом самият евангелист Лука разказва, че Христос не е роден от съюза с Йосиф, а от девицата Мария, то защо нарича последния Негов баща, ако не защото считаме Йосиф за съпруг на Мария не по плътски съюз, а по брачен съюз? Поради това той е бил по-подходящ за баща на Христос, роден от неговата съпруга, отколкото ако Го беше осиновил.
Оттук става ясно, че думите „както мислеха, син на Йосиф“ са казани за онези, които си въобразяваха, че Той е роден от Йосиф, както другите хора.
Тук е посочена годината, когато Христос започва Своето публично служение.
“Иисус, като начеваше служението Си”. А именно Иисус, беше в началото на Своята дейност (ἀρχόμενος) на около тридесет години. Евангелист Лука очевидно смята “помазването” на Христос със Светия Дух при кръщението за начало на Неговото служение. Оттук може да се посочи приблизително годината по общоприетото пресмятане, в която се е състояло това събитие. Както вече приехме (вж. стих 1), петнадесетата година от царуването на Тиберий е 779 г. от основаването на Рим. Но Иисус Христос е кръстен вероятно на следващата година след появата на Йоан Кръстител, която се е състояла през тази 779 г., следователно около 780 г. От това можем да заключим – отново, разбира се, приблизително – и годината на раждането на Христос. Като броим 30 години от 780 г., получаваме 750 г. за раждането на Христос. Същевременно нашето пресмятане на годините от Христовото раждане, чиито основи са положени от монаха Дионисий, сочи, че Христос е роден през 752 г. – две или три години по-късно спрямо установения срок.
“на около тридесет години”. Обикновено на тази възраст, като възраст на пълна зрялост, левитите са започвали да изпълняват службата си (Числ. 4:3, 23).
“беше, както мислеха, син Иосифов, Илиев”. На гръцки: ὤν, ὡς ἐνομίζετο, υἱὸς Ἰωσήφ, τοῦ Ἠλί. При това четене думата “син” (υἱός) е свързана с думата “Йосиф” (Ἰωσήφ). Но допускането на такова съчетание забранява отсъствието на член пред името Йосиф: защото по-нататък връзката на бащата със сина навсякъде се обозначава с член (τοῦ). Не, отсъствието на члена пред думата Йосиф по-скоро прави да изглежда, че евангелистът не включва Йосиф сред предците на Иисус Христос. Затова е по-добре да се приеме четенето на Александрийския кодекс, където думата “Син” (υἱός) е присъединена към причастието ἦν (рус. “беше”). В такъв случай би било необходимо стихът да се предаде на руски език по следния начин: “и беше (по-точно: бидейки) Син, за когото смятаха, че е на Йосиф – (всъщност) на Илия”. Но кой е бил Илия? Според най-вероятното предположение, което е заменило в науката приетото преди това обяснение на Юлий Африкан (срв. Тълкуване върху Евангелието от Матей, гл. 1), това е бил бащата на Пресвета Богородица. Самата тя, според юдейския обичай, не е включена в родословието на Христос, но за евангелиста е било много важно да изтъкне, че Христос е истински потомък на Давид по плът, което той прави, като дава родословието на бащата на Мария и показва, че Мария наистина е произлязла от Давид.
От Матея свето Евангелие – глава 13 – стих 55
Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 3
Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него.
От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 22
И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?
От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 42
И казваха: не Тоя ли е Иисус, Иосифовият син, чийто баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: слязох от небето?
Евтимий Зигавин (ок. 1050 – 1120)
“начеваше”, т.е. започна Своето явяване пред народа, Своя открит живот – знаменията и учението Си.
„И беше, както мислеха, син на Йосиф“. Както мислеха юдеите. Защото в действителност Той не беше негов син. А след като спомена Йосиф, евангелистът продължава към бащата на Йосиф, след това към дядо му, прадядо му и прапрадядо му и така, връщайки се назад, достига накрая до Адам.
За това родословие е казано в предговора към родословието при Матей, където се намират думите: „Син Давидов, Син Авраамов“, и там трябва да се търси причината за различията в родословията.
“Илиев”
Йосиф, син Илиев. Но защо Матей нарича Йосиф син на Яков, а Лука тук – син на Илия? Защото, понеже Илия починал бездетен, неговият единокръвен брат Яков, като взел жена му според закона, родил Йосиф, и така Йосиф станал по закон син Илиев, а по природа – син на Яков.
Затова Матей записал баща му според природата, а Лука – според закона, защото и в двата случая се установява, че родът на Йосиф води началото си от Давид.
Тълкувание на Евангелието от Лука