който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Мат.18:1-5).
Евангелист Марк отбелязва, че Христос провел тази беседа с учениците Си в Капернаум. По всяка вероятност евангелистът, който споменава Капернаум само в разказа си за началото на Христовата дейност в Галилея (Марк 1:21, 2:1), сега споменава този град, за да подскаже, че дейността на Христос в Галилея е приключила. Господ, според Марк, искал да отдаде последната почест на дома на Симон, където досега винаги бил посрещан добре.
“Попита ги.” Оттук става ясно, че въпросът на учениците, за който съобщава Матей (Мат. 18:1), е бил предшестван от въпроса, с който Христос се е обърнал към тях. Евангелието на Марк показва, че учениците са спорили помежду си за това, кой е по-висшестоящ. Мълчанието им показва, че те са се засрамили, когато са разбрали, че разговорът, който са водили помежду си, е известен на Христос. Така да се каже, те мълчаливо Му изповядали греха си.
“Попита ги.”
Ст. 35, срв. Матей 20:26.
“Прегърна го.” Според по-автентичния превод – “взе го в обятията Си”.
“Прегърна го.”
Между стихове 36 и 37 се забелязва известно разминаване. Именно в стих 37 очевидно се говори за деца в преносен смисъл, т.е. за християни, които в своето смирение са като деца и обикновено заемат невидими (незабележими) места в Църквата. Но в стих 36 става дума за обикновено дете. Вероятно тук евангелистът съкращава речта на Христос, Който несъмнено е обяснил на апостолите, че под деца Той разбира смирените хора. Това е единственият начин да се обясни появата на израза ” едно такова дете ” (ст. 37).