От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 38

Не от някакво съперничество и не от завист синът на гърма забранявал на онзи човек да изгонва бесове, а защото желаел всички, които призовават Христовото име, да следват и Самия Христос, та всички ученици да съставляват едно тяло.

В началото на евангелската проповед се случвало някои, подтиквани от страстта на славолюбието, да желаят да вършат знамения. Но като виждали колко могъщо е името на Иисус, те го призовавали и така извършвали знамения, макар самите те да били чужди и недостойни за Божията благодат. Защото Господ благоволил проповедта да се разпространява дори и чрез недостойни.

Целс твърди, че християните уж притежават власт над някои бесове чрез имена и заклинания. Аз мисля, че той има предвид онези, които заклинат и изгонват бесове.

Но е очевидно, че в този случай това е клевета срещу нашето учение. Християните не приписват тази сила на заклинания, а на името на Иисус заедно с четенето на евангелските разкази за Него.

Защото тези слова често принуждават бесовете да напуснат хората, особено когато изричащите ги говорят с чисто сърце и искрена вяра.

Името на Иисус има такава сила над бесовете, че действа дори когато е призовавано от порочни хора.

Против Целс

Докато слушал Христовата реч за великодушието към хората, което е едно от основополагащите в християнския живот, апостол Йоан си спомнил за един скорошен случай, когато Христовите ученици очевидно са действали в разрез с това наставление на Христос (ст. 37). Те забранили на един човек да изгонва бесове в името на Христос, защото този човек, може би поради някаква боязливост, не се присъединил към кръга на Христовите ученици. Апостолите, така да се каже, са смятали извършването на чудеса в името на Христос за своя лична привилегия и са били раздразнени от това, че някакъв непознат, който очевидно не е упълномощен от Христос, извършва същите чудеса като тях.