Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас.
Докато слушал Христовата реч за великодушието към хората, което е едно от основополагащите в християнския живот, апостол Йоан си спомнил за един скорошен случай, когато Христовите ученици очевидно са действали в разрез с това наставление на Христос (ст. 37). Те забранили на един човек да изгонва бесове в името на Христос, защото този човек, може би поради някаква боязливост, не се присъединил към кръга на Христовите ученици. Апостолите, така да се каже, са смятали извършването на чудеса в името на Христос за своя лична привилегия и са били раздразнени от това, че някакъв непознат, който очевидно не е упълномощен от Христос, извършва същите чудеса като тях.
От Лука свето Евангелие – глава 9 – стих 49
А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас.
Ориген (ок. 185 – 254)
Целс твърди, че християните уж притежават власт над някои бесове чрез имена и заклинания. Аз мисля, че той има предвид онези, които заклинат и изгонват бесове.
Но е очевидно, че в този случай това е клевета срещу нашето учение. Християните не приписват тази сила на заклинания, а на името на Иисус заедно с четенето на евангелските разкази за Него.
Защото тези слова често принуждават бесовете да напуснат хората, особено когато изричащите ги говорят с чисто сърце и искрена вяра.
Името на Иисус има такава сила над бесовете, че действа дори когато е призовавано от порочни хора.
Против Целс