После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
“сто крини”. Другият длъжник дължал “сто крини” пшеница, която също била оценена скъпо (крината – κόρος – е мярка за насипни тела, обикновено за зърнени храни). Сто крини пшеница стрували по онова време в наши пари около 20 000 рубли (пак там, с. 324), еквивалент на ок. 23 кг. злато. И с него управителят постъпил по същия начин, както с първия.
По този начин той оказал голяма услуга на тези двама длъжници, а после вероятно и на други, а те, от своя страна се чувствали завинаги задължени към пристойника, заради големия размер на опростеното. В техните домове винаги щяло да се намери подслон и прехрана за него.