От Лука свето Евангелие – глава 11 – стих 3

насъщния ни хляб давай ни всеки ден;

Св. Йоан Касиан (ок. 360 – ок. 436)
„Хлябът наш насъщен (ἐπιούσιον) дай ни днес“ (Мат. 6:11), казва Господ. Другият евангелист го нарича „ежедневен хляб“ (καθ’ ἡμέραν) (Лука 11:3). Първото наименование обозначава възвишената природа на този хляб – че той стои над всички сътворени същности, превъзхожда всичко сътворено по висотата на своето величие и освещение. А второто име показва начина на употреба и ползата му: когато Христос казва „ежедневен“, това означава, че не можем да пребъдваме духовно живи и един ден без него. А думите „дай ни днес“...
Виж повече ↓
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Трябва да се размисли върху това, че след като ни предаде тази прошение – „Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята“ – Той, говорейки на хора от плът, а не на безстрастни и безтелесни ангели, слиза до нуждите на нашите тела. И Той ни учи да се молим не за богатство или за удовлетворяване на плътските желания, а за насъщния хляб. А за да наложи още по-голямо ограничение, добавя „днес“, за да не се безпокоим за...
Виж повече ↓
Св. Григорий Велики (Двоеслов) (540 – 604)

Наричаме го нашия хляб, но въпреки това се молим той да ни бъде даден, защото неговото даване принадлежи на Бога, а той става наш, когато го приемем.

Моралии, xxiv. 7

Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Тук възниква затруднение поради обстоятелството, че на Изток има мнозина, които не приемат ежедневно Господнята вечеря. Те защитават тази своя практика, позовавайки се на църковния авторитет, като твърдят, че правят това без вина и че не са възпрепятствани от онези, които ръководят Църквата. Но без да изказваме мнение по този въпрос в която и да е посока, трябва несъмнено да имаме предвид следното: Господ ни е дал правило за молитва, което не бива да престъпваме. Кой тогава ще дръзне да...
Виж повече ↓
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)

Следователно, светиите просят от Господа постоянство, когато молят да не бъдат отделени от тялото Христово, но да пребъдват в тази святост, така че да не допуснат никакъв грях.

Св. Киприян Картагенски (ок. 200 – 258)
Защото Христос е хлябът на живота, и този хляб не принадлежи на всички хора, а на нас. Ние се молим този хляб да ни бъде даван ден след ден, за да не би, след като сме в Христос и ежедневно приемаме Евхаристията като храна за спасение, да бъдем лишени от небесния хляб поради извършването на някакъв тежък грях и така да се отделим от тялото Христово. Затова се молим, щото ние, които пребъдваме в Христос, да не се отклоняваме от...
Виж повече ↓
Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420)
Гръцката дума тук, която ние превеждаме като „supersubstantialis“ (свръхсъщностен), е επιούσιος. Септуагинтата често използва думата περιούσιος, с която, когато направим справка с еврейския текст, откриваме, че винаги превеждат думата סְגֻלָּה (sogola). Симах я превежда като ἐξαίρετος, тоест „главен“ или „отличен“, въпреки че на едно място я е интерпретирал като „особен“ (peculiar). Следователно, когато се молим Бог да ни даде нашия „особен“ или „главен“ хляб, имаме предвид Него, който казва в Евангелието: „Аз съм живият хляб, който слезе от небето.“ (Йоан...
Виж повече ↓
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Насъщния ни хляб дай ни днес Преди свещеникът да произнесе по време на Божествената Евхаристия думите на Христос: „Вземете, яжте… пийте от него всички…“, това, което принасяме, се нарича хляб. След призоваването вече не го наричаме хляб, а Тяло. Но защо в Господнята молитва, която изричаме след освещаването, казваме „нашия хляб“? Но добавяме „насъщния“, тоест този, който е необходим за съхранението на същността. Същността на душата ни не се поддържа от хляба, който влиза в тялото ни, а от небесния...
Виж повече ↓
Проф. А. П. Лопухин

“давай”. Вместо “дай”, както е при Матей, тук думата е “давай” (сегашно време). Тя означава непрекъснато и постоянно даване, на което отговаря по-нататъшният израз: “всеки ден” (при Матей, днес), т.е. ден след ден, ежедневно.

Книга Притчи Соломонови – глава 30 – стих 8
суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,