От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 3

Как тогава Иисус заповядва на светите апостоли, които са невинни като агнета, да търсят вълците и по своя воля да отиват при тях? Нима това не е очевидно опасно? Нима те няма да станат лесна плячка на техните нападения? Как агнетата могат да тържествуват над вълците? Как може някой да укроти свирепостта на хищниците?

„Да, казва Той, за всички тях Аз съм Пастир: за малки и големи, за народа и за началниците, за учителите и за учениците. Аз ще бъда с вас, ще ви помагам и ще ви избавям от злите духове. Аз ще укротя дивите зверове. Аз ще обърна вълците в овце и ще направя гонителите помощници на гонените. Аз ще превърна неправедните в Мои служители, за да станат съучастници в благочестивите стремежи. Аз мога всичко да създам и всичко да разрушa, и нищо не може да се противопостави на Моята воля.“

Той каза това на седемдесетте ученици, които избра и изпрати по двама пред Себе Си (Лука 10:1). Защо ги изпрати по двама? Защото животните бяха въведени по двама в ковчега – мъжко и женско: нечисти според числото, но очистени чрез тайната на Църквата.

Това има своето потвърждение и в откровението, което чу свети Петър, когато Светият Дух му каза: „Каквото Бог е очистил, ти не го смятай за нечисто“ (Деян. 10:15). Това се отнася за езичниците, които бяха по-привързани към плътското родово наследяване, отколкото към благодатта на Духа; Господ ги очисти и ги направи наследници на Своето страдание.

Затова, изпращайки учениците на Своята жетва, посеяна чрез словото Божие, но изискваща труд и грижовно обработване, за да не разграбят небесните птици семето, Той каза: „Ето, Аз ви изпращам като агнета сред вълци“ (Лк. 10:3). Това са враждебни зверове, които се изяждат един друг. Но Добрият Пастир на своето стадо не изпитва страх от вълците; учениците са изпратени не за да станат плячка, а за да изливат благодат. Защото грижата на Добрия Пастир устройва нещата така, че вълците да не посмеят да направят нищо срещу агнетата. Затова Той изпраща агнета сред вълци, за да се изпълни словото: „Вълкът и агнето ще пасат заедно“ (Ис. 65:25). (Тълкувание на Лука)

“като агнета” – ὡς ἄρνας.

Тъй като по това време тези апостоли едва ли са били заплашени от гонения, това обръщение на Христос към тях при евангелист Лука има друг смисъл. Много е възможно Христос да ги сравнява не с кротки агнета, а със силни овни (ἄρνας), които обикновено вървят пред стадото, показвайки му пътя. Такива водачи на евреите към Христос трябва да бъдат тези 70 в противовес на вълците (λύκων) или лъжливите водачи на народа, които водят народа само към гибел или дори сами, подобно на вълци, плячкосват стадото (срв. Йоан 10:12).