От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 4

Как така Господ не допуска учтивост в общуването? Трябва да имаме предвид, че е казано не просто „не поздравявайте никого“, но е прибавено „по пътя“ (Лк. 10:4).

По подобен начин и Елисей, когато изпратил слугата си да положи своя жезъл върху тялото на мъртвото момче, му дал заповед да не поздравява никого по пътя, понеже му нареждал да бърза и да насочи усилията си към усърдното изпълнение на делото по възкресението на момчето; разговорът с някой минувач не бивало да забави изпълнението на възложената му задача.

Следователно става дума не за това да се пренебрегва поздравът, а да се премахне препятствието, което би попречило на изпълнението (на делото). Когато има божествени повели, учтивостта трябва временно да отстъпи назад.

Поздравът е нещо добро, но навременното изпълнение на Божията заповед е още по-добро, защото забавянето често води до вреда. Любезността се забранява, за да не стане общоприетата вежливост причина за забавяне и препятствие за изпълнението на дълга; понеже забавянето в такава ситуация е грешка.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Когато словото, което Той говореше, се проповядваше на хората по целия свят, призовавайки жителите на цялата земя към спасение, Христос поиска от учениците Си да тръгнат без кесия, без торба и без обувки (Лука 10:4). Те трябваше бързо да преминават от град в град, от място на място. Но никой да не мисли, че целта на това Негово учение била св. апостоли да се откажат да използват обикновените вещи, необходими при пътуване. Какво добро или зло би им донесло това дали имат обувки или не?

С това изискване Христос желаел те да научат и изпитат на дело, че трябва да възложат всички свои мисли и грижи за живота си на Него. Трябвало да си припомнят думите на онзи светец, който е казал: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи“ (Пс. 54:23). Той Сам им дава всичко необходимо за живота на светиите.

Коментари към Евангелието от Лука, 62

(Вж. тълкуванието към Мат. 10:10).

“никого по пътя не поздравявайте”. Тази забележка на евангелист Лука не показва бързината, с която седемдесетте трябва да свършат делото си, и на която евентуално биха попречили дългите източни поздрави (вж. епископ Михаил Лузин), а само това, че предаването на мира или проповедта на спасението не трябва да се прави по пътя, мимоходом, така да се каже, а сериозно и внимателно, след като двамата апостоли са влезли в къщата и установят близки отношения със стопаните на дома.