и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 40
Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
От Матея свето Евангелие – глава 18 – стих 5
и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема;
От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 37
който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил.
Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни – глава 4 – стих 8
И тъй, който отхвърля това, той отхвърля не човека, а Бога, Който и даде Своя Свети Дух в нас.
От Матея свето Евангелие – глава 23 – стих 11
Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Какво искаше да покаже Христос, като взе едно дете? Той посочи детето като пример за невинен и скромен живот. Умът на детето е свободен от лъжа, а сърцето му е чисто. Помислите му са простосърдечни. То не желае чинове и не знае какво означава превъзходството на един човек над другия…
Христос го посочи като нагледен пример, че приема и обича онези, които са като децата. Той ги смята за достойни да бъдат с Него, както Неговите единомишленици и стремящи се да Го следват. …
“който е най-малък”. Христос нарича „най-малък“ (Лука 9:48) онзи, който е смирен и поради скромността си не мисли високо за себе си. Такъв човек е угоден на Христос. Писано е: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен“ (Лука 14:11). Сам Христос казва на друго място: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3).
Украшението на чистата душа е нищетата и смиреният ум… Нека недъгът на гордостта бъде далеч от онези, които обичат Христос. Да смятаме по-добре нашите спътници за по-висши от нас и да се стремим да украсим себе си със скромност на ума, която е благоугодна Богу. Като сме простосърдечни, както подобава на светците, ще бъдем с Христос, Който почита простотата.