А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
А като свика дванайсетте Свои ученици, даде им сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести,
Нашият Спасител и Господ, скоро след началото на Своето проповедническо служение, призова дванадесетте апостоли и единствено тях, измежду всички Свои ученици, удостои със званието „апостоли“. След това Той избра и други седемдесет, които изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам възнамеряваше да отиде.
Църковна история
Евангелист Лука говори за изпращането на 12-те апостоли на проповед, следвайки Марк (Марк 6:7 – 13). При евангелист Матей наставленията към учениците са предадени много по-обширно (Мат. 10).
След като прекосил по-голямата част от Палестина, Спасителят бил убеден, че избраният народ, без подходящи учители и пастири, които да просветят умовете му и да го подготвят да приеме наближаващото Небесно Царство, “е уморен и разпръснат като овце без пастир”. Посочвайки това обстоятелство, Той казва на учениците колко много жетва има, но малко работници. Вследствие на това Той заповяда да се молят на Господаря на жетвата, за да подготви от тях достойни работници за нея, а след това ги изпраща по двама във всички посоки на страната, за да учат хората, да потвърждават Неговото учение и да извършват чудотворни дела в Негово име (Мат. 9:35 – Мат. 11, Марк 6:7 – 13, Лука 9:1 – 6).
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 1
И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
От Марка свето Евангелие – глава 3 – стих 13
После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него.
От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 7
Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Благодатта, дарена на светите апостоли, е достойна за всяко възхищение. Но щедростта на Този, Който я дава, превъзхожда всяка похвала и възторг. Той им дари, както вече казах, Своята собствена слава. Те получиха власт над злите духове, унищожаваха гордостта на дявола, която е толкова неизмеримо висока и надменна, обезсилваха злобата на бесовете. Със силата и действието на Светия Дух, като че ги изгаряха в огън, те принуждаваха бесовете да излизат със стенания и рев от онези, които държаха в своя власт.
Господ прослави учениците Си, давайки им власт над падналите духове и сила да изцеляват болести. Но удостои ли ги Той с такава чест без причина и прослави ли ги без някакво основание? Разбира се, че не. Това беше необходимо, и то много необходимо, за да могат да вършат чудеса, след като публично бяха назначени за изпълнители на свещеното дело.
Чрез тяхното служение тогава хората можеха да бъдат убедени, че те са служители на Бога и посредници на всичко, що е под небето. Така апостолите можеха да призоват всички към примирение и оправдание чрез вяра, да посочат пътя на спасението и на живота, което именно е оправданието.
Коментар върху Евангелието от Лука